Амелия се извърна със зловеща усмивка към нея:
— Изпълняваме волята на Негово Сиятелство, разбира се.
— Но нали се заклехте!
— На думи — да, но не и със сърцата си.
— Но можехте да се освободите от него! Можете да не му служите повече!
— Ако първия път ни бе казала истината — може би. Но след като опитахме веднъж и се провалихме, когато Ричард умря, Негово Сиятелство ни наказа. Не бихме рискували втори път.
— Не го правете — примоли им се Вирна. — Ние сме приятелки. Дойдох да ви спася. Не го правете, моля ви.
Закълнете се във връзката и ще сте свободни!
— О, скъпа, опасявам се, че не би могла да го стори.
— Не беше гласът на Амелия, беше друго — гласът, кой то Вирна бе чула в собствената си глава — Джаганг. Из веднъж почувства, че трепери само при звука.
— А сега, скъпи ми доверенико, подай книгата. Двамата със Сестра Амелия ще си свършим още малко работа с нея.
Натан я подаде встрани. С другата си ръка — не онази, с която притискаше дакрата в крака му, Амелия я взе.
— Е — каза Натан, — ще ме убиеш ли, или какво?
— О, да, възнамерявам да те убия — каза Амелия с гласа на Джаганг. — Провали сделката ни, Господарю Рал. Освен това не ми харесва да имам подчинени, в чиито глави не мога да влизам. Преди да умреш, си мислех да ти покажа как един истински роб се подчинява на заповеди. Помислих си, че ще ти е приятно да видиш как прерязвам гърлото на малката ти сладка Клариса.
— Дишай.
Калан издиша Плъзгата от дробовете си и подтиквана от бясна необходимост, вдиша чуждия въздух. Около нея се стовари нощта. Не си позволи да изпадне в шок от света около нея, от внезапните звуци, дошли до слуха й, не губи време да аклиматизира съзнанието си. Вместо това сграбчи каменната стена на кладенеца, за да се изстреля навън.
Посрещна я ужасяваща гледка — съвсем в унисон със звуците, които вече бе чула. Със замаян от Плъзгата поглед възприе картината наведнъж — сякаш детайлите се стовариха едновременно в главата й.
В мига, в който го видя, разбра, че е Натан. Приличаше на Рал, а и Ричард й го бе описвал — висок, по-възрастен, с дълга бяла коса до раменете. Една жена бе опряла дакра в крака му. Калан бе чувала името й — Амелия — същата, която започна чумата. Видя и Вирна, зад нея имаше друга жена. Млад мъж стоеше като вкаменен. Трета, много красива жена, стискаше за накъдрената коса друга — това можеше да бъде само Калирса. Красавицата бе опряла нож в гърлото й.
Докато излизаше от кладенеца, Калан стана свидетел на последната част от разговора им и прекрасно знаеше чий е гласът, идващ от устата на жената, притиснала дакра в крака на Натан. Думата „скъпа“ й бе добре позната. Спомни си, че бе чула същия глас от магьосника Марлин, дошъл да убие Ричард. Беше гласът на Джаганг. Картинката на амулета, който носеше Калан, се появи в съзнанието й.
„Означава само едно нещо, което е всичко — пронизвай. Веднъж решил да влезеш в бой, пронизвай. Всичко друго минава на заден план. Пронизвай.“ Обучението й при нейния баща-войн бе преминало по подобен начин. Убий или ще бъдеш убит. Не отстъпвай. Не изчаквай. Нападай.
Ричард бе полумъртъв. Нямаше време за губене. Нямаше време за размисъл. Беше решена. Пронизвай. В един призрачен миг тя изхвърча от Плъзгата, измъкна късия меч от колана на войника, застанал наблизо, сниши се, прекатури се напред и когато се изправи, мечът вече разсичаше въздуха.
За секунда, преди другите да успеят да мигнат, Калан бе там. Трябваше да спре Амелия, преди да е освободила магията на дакрата си в Натан, защото това би било фатално за него. Мечът й проблясна като светкавица и се вряза в свивката на ръката на Сестра Амелия.
После изведнъж всичко се задвижи в бавен каданс. Калан видя всяко едно лице поотделно. Жената, която току-що бе ударила, Амелия, политна назад с писък. Мечът на Калан се завъртя бясно във въздуха, следвайки полета на жертвата. Вирна се извъртя, в ръката й проблясна дакра, насочена към изненаданата жена зад гърба й. Ръцете на Натан се стрелнаха към Клариса. Писъкът на Клариса разцепи нощта. Ръцете й се протегнаха към Натан. Младата жена, която я държеше за косата, изрева зловещо и яростно й разпори гърлото. Калан видя фонтана кръв само миг преди Натан и младият мъж да избълват мощни светкавици. Стиснала меча си с две ръце, заби острието право в сърцето на Сестра Амелия, приковавайки я към земята още преди вторият войник да е успял да извади своя меч. Дакрата на Вирна светкавично прободе онази зад нея. Едновременно с това двете светкавици настигнаха нападателката на Клариса, която избухна в червен ужас, още преди тялото на Клариса да докосне земята. Кървавата баня бе извън всяко възприятие.