Като в сън Натан се добра до Клариса. Калан го изпревари и коленичи до безжизненото тяло. Гледката, която я посрещна, я зашемети.
Тя скочи на крака и се опита да спре Пророка с ръце:
— Късно е, Натан. Тя вече е при духовете. Не гледай. Моля те, не гледай. В очите й видях любовта, която изпитва към теб. Моля те, не я гледай в това състояние.
Помни я каквато беше.
Натан кимна:
— Имаше добро сърце. Спаси много хора. Имаше добро сърце.
Той вдигна ръце. Насочи дланите си към тялото на Клариса. Избухна огън, който я обгърна за миг. Беше толкова ярък и сияещ, че тялото изчезна в центъра му.
— От светлината на този Огън, в Светлината. Лек път към света на духовете — прошепна Натан. Щом светлина та угасна, от тялото бе останала само пепел. Натан се от пусна: — Останалите да ги ядат лешоядите.
Вирна пъхна дакрата обратно в ръкава си. Единият войник извади меча си от тялото на Амелия, докато другият прибираше своя в ножницата.
Младият мъж беше като в шок.
— Натан, съжалявам. Аз разтълкувах на Джаганг това пророчество и то му помогна. Не исках, но той ме принуди. Толкова съжалявам.
Проницателните, лазурни очи на Натан се спряха върху него.
— Разбирам, Уорън. Не си го направил от лошо сърце. Пътешественикът по сънищата е бил в съзнанието ти. Нямал си избор. Сега вече си свободен.
Натан издърпа дакрата от крака си. Извърна се към Вирна.
— Ти ми докара преследвачите, Вирна. Убийците. Но разбирам, че не си го направила нарочно. Понякога пророчествата излъгват опитите ни да ги надхитрим и ни хващат неподготвени. Понякога си мислим, че сме по-умни, отколкото сме, че можем да обърнем съдбата си, ако силно го желаем.
Вирна нагласи наметалото на раменете си.
— Мислех, че ги спасявам от Джаганг. Изобщо не ми мина през главата, че може да ти се закълнат, без да по чувстват думите в сърцата си.
— Разбирам — прошепна Натан.
— Не знам какво става в главата ти, Натан. Всъщност Господарю Рал — Вирна погледна към мястото, където допреди малко бе лежало тялото на Клариса и където сега имаше само пепел. — Виждам обаче, че не си се променил. Пак докара смъртта на поредната от малките си курви.
Ударът на Натан запрати Вирна на земята. Челюстта й изтрака шумно. Във въздуха пръсна кръв. Уорън изкрещя, щом Вирна се строполи по гръб и повече не мръдна.
Спусна се към нея, оглеждайки я с безумни очи.
— Натан! Скъпи Създателю! Ти й счупи челюстта. За що се опита да я убиеш?
Натан отпусна юмруците си.
— Ако се бях опитал да я убия, вече да е мъртва. Ако искаш да оживее, ти предлагам да се заемеш с лечението й. Чувам, че те бива. А и с това, което направих с теб тази нощ, би трябвало да свършиш бързо. Докато я оправяш, влей й малко мозък в главата.
Уорън се надвеси над Вирна, притискайки ръце в неподвижното й лице. Калан не каза нищо. Тя бе видяла любовта, изпълваща очите на Натан, когато той погледна Клариса. Бе забелязала и яростта му.
Натан се наведе и взе мастиленочерната книга, паднала на земята до тялото на Сестра Амелия. Изправи се и втренчи очите си, типични за Рал, в Калан. Подаде й книгата.
— Ти не може да си друга освен Калан. Чаках те. Пророчества, нали разбираш. Радвам се, че не закъснях. Нямаш много време. Занеси я на Господаря Рал. Надявам се знае как да я унищожи.
— Знаел е, когато е бил в Храма на ветровете. Когато си е тръгвал оттам, трябвало да остави цялото си позна ние. Но бе написал съобщение на дланите на ръцете си. То гласеше така: „Поръси бял магьоснически пясък на третата страница. Прибави едно зрънце черен магьосни чески пясък.“ А после имаше три думи, които не знам какво означават.
Натан положи огромната си ръка на рамото й.
— Тези думи са трите хармонии — Реечани, Сентроси, Васи. Нямам време да ти разказвам за тях, но знай, че трябва да бъдат произнесени след белия и преди черния пясък. Това е важно.
— Реечани, Сентроси, Васи — повтори Калан, опитвайки се да запамети думите. Повтори си ги отново мислено.
— Ричард има и бял, и черен пясък, нали?
Калан кимна:
— Да. Така ми каза. Има и двата.
Натан поклати глава, сякаш изведнъж замислил се за нещо.
— И двата — промърмори той. После я стисна за рамото. — От пророчествата знам част от онова, през което е минал. Бъди до него. Любовта е твърде ценен дар, за да бъде изгубена.
Калан се усмихна.
— Разбирам. Нека добрите духове дарят с нея и твоето сърце, Натан. Не бих могла да ти благодаря достатъчно за това, че помагаш на Ричард и на мен. — Гласът й стихна: — Не знаех какво да правя. Нещо ме подтикна да тръгна насам.
Натан я прегърна. В този момент тя мислеше повече за неговата, отколкото за своята болка.