— Постъпи правилно. Може би добрите духове са те водили. А сега се връщай при него или ще загубим нашия Господар Рал.
Калан кимна.
— Убийствата свършиха.
— Убийствата тепърва предстоят.
Натан се извърна и вдигна двата си юмрука към небето. Те пламнаха в яростен пламък, който се стрелна на север. Калан проследи с поглед яркия лъч, затъмнил звездите, който се отправи на североизток.
Видя Вирна да се изправя с помощта на Уорън. Той избърсваше кръвта от излекуваната й челюст.
— Какво направи? — попита Калан Натан.
Той я изгледа продължително, после на устните му грейна лукава усмивка.
— Току-що изпратих на Джаганг неприятна изненадка. Дадох на генерал Рейбич сигнал за атака.
— Атака ли? Над кого?
— Специалните части на Джаганг. Те унищожиха Ренуолд. Сега се готвят да създадат нови проблеми в Новия свят, но не са наясно кой стои зад гърба им. Битката няма да е дълга. Пророчеството казва, че Д’Харанците ще се бият толкова ожесточено, колкото са се били винаги, и преди да изтече нощта, ще унищожат врага типично по Д’Харански — без капка милост.
Вирна вече се изправяше на крака. Калан никога не я бе виждала толкова хрисима.
— Натан, моля те за прошка.
— Не ме интересува…
Калан го спря с ръка и му прошепна:
— Натан, моля те, заради самия теб, изслушай я.
Той се вгледа в очите на Калан, после извърна яростния си поглед към Вирна.
— Слушам.
— Натан, познавам те отдавна. През целия си живот съм те познавала. Била съм свидетелка на неща, които… сигурно не съм разбирала. Мислех, че правиш всичко това заради самия себе си. Моля те, прости ми, задето излях яда си върху теб за нещо, за което аз бях виновна — че приятелите ми се обърнаха срещу мен — срещу нас. Виж дам, че съм сбъркала в преценката си за истинските чувства между теб и Клариса. Тя те обожаваше и аз си помислих… Моля те да ми простиш, Натан.
Той изсумтя:
— Доколкото те познавам, Вирна, това сигурно е най-тежкото, което някога ти се е налагало да изречеш. Имаш прошката ми.
— Благодаря ти, Натан — въздъхна тя.
Той се наведе и целуна Калан по бузата.
— Нека добрите духове бъдат с теб, Майко Изповедник. Кажи на Ричард, че му връщам титлата. Отново ще се видим някой ден с него.
Той я хвана за кръста и я вдигна на стената на кладенеца.
— Благодаря ти, Натан. Сега разбирам защо Ричард те е харесал. Също и Клариса. Мисля, че тя е видяла истинския Натан.
Той се усмихна, но веднага стана сериозен.
— Щом се върнеш, трябва да дадеш на брата на Ричард онова, което желае, ако искаш да спасиш Ричард.
— Искаш ли да пътуваш? — попита Плъзгата.
Стомахът на Калан се преобърна.
— Да, обратно в Ейдиндрил.
— Ричард наистина ли е жив? — попита Вирна.
— Да — отвърна Калан с наново избухнала паника. — Болен е, но ще се оправи, щом занеса книгата при него и той я унищожи.
— Уолш, Болесдън — махна им Натан и тръгна. Каретата! Да тръгваме.
— Но, Натан — обади се Уорън, — искам да науча за пророчествата. Искам да стана твой ученик.
— Истинският Пророк се ражда, Уорън, а не се учи.
— Къде отиваш? — провикна се Вирна след него. — Не можеш да си тръгнеш. Ти си Пророк. Не можеш да бъдеш оставен да се… искам да кажа, трябва да знаем къде си, в случай че имаме нужда от теб.
Без да се обърне, Натан посочи:
— Сестрите ти се намират натам, Прелате, на североизток. Иди при тях и не си създавай главоболия да ме преследваш. Няма да успееш. Сестрите ти са защитени от пътешественика по сънищата. Накарах ги да пренасочат връзката си към мен, докато Ричард бе в света на мъртви те. — Ако той оживее, можете да се върнете към него. До виждане, Вирна, Уорън.
Калан притисна стомаха си с юмрук. Ако оживее? Ако?
— Побързай! — извика тя на Плъзгата. — Побързай!
Сребърната ръка се вдигна от кладенеца и я повлече към живачната маса.
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Той се усмихна, гледайки я как се бори. Харесваше му как му се съпротивлява. Доставяше му удоволствие да й показва колко е безмислено да се опъва на човек, толкова превъзхождащ я по сила, по интелект. Гледаше замаян как от устата и носа й тече кръв. Раната на челюстта й също кървеше.
— Така само ще си разкървиш и китките — подразни я той. — Не можеш да скъсаш въжетата, но продължавай, щом ти харесва.
Тя се изплю в лицето му. Той я удари за пореден път. Прокара пръст по кървавата резка на бузата й, опиянен от гледката на капещата кръв.
Познаваше аурите й. Беше ги усетил още тогава. Знаеше точно кои да докосне, за да й причини болка. Не му бе трудно да я надвие. Изобщо не му бе трудно.