Тя стисна зъби и изръмжа яростно, опитвайки се да скъса въжетата. Беше силна, но не достатъчно. Без силата и Агиела си бе най-обикновена жена. А нямаше жена, която да може да се мери с него. В което и да е отношение.
Щом пръстите му започнаха да разкопчават дългата редица копчета леко встрани по дължина на тялото й, тя отново се замята срещу въжетата, затягащи китките и глезените й. Това му харесваше. Харесваше му да я гледа как се бори. Как кърви. Отново бръкна в раната й.
Остана заинтригуван от факта, че не крещи, че не го моли за милост. Че не издава писъци. Щеше. О, как щеше да пищи. Последното му действие я накара да застине за миг. Очите й се обърнаха, докато се мъчеше да остане в съзнание. Той раздра горната част на униформата й, излагайки на показ гърдите й.
Закачи пръст на стегнатата талия на червения й кожен панталон и с бързо, рязко движение го смъкна до там, докъдето щеше да му е необходимо за онова, което възнамеряваше да прави с нея.
Показа се целият й корем. Той го попипа. Стегнат. По тялото й имаше белези. Това го възбуди. Опита се да си представи от какво са причинени. Каквито бяха нащърбени и бели, сигурно са били кървави и дълбоки.
— И преди съм била изнасилвана — озъби му се тя. — Повече пъти, отколкото мога да си спомня. От опит мога да ти кажа, че не си добър. Дори не ми смъкна гащите достатъчно, тъпа свиня такава. Хайде, давай, ако изобщо те бива за нещо. Чакам.
— О, Кара, нямам намерение да те изнасилвам. Би било грешка. Никога не съм изнасилвал жена. Правя го само с жени, които го искат.
Тя му се изсмя в лицето. Изсмя му се.
— Ти си едно перверзно копеле.
Устоя на желанието да я фрасне в лицето. Искаше да е в пълно съзнание за това. Да е жива. Но поведението й го влуди.
— Копеле? — Сви юмруци. — Заради такива като теб!
Той стовари юмрука си върху гърдите й. Тя затвори очи, стисна зъби, подскачайки от болка, мъчеше се да се свие на топка, но нямаше как, разпъната на въжетата.
Той си пое успокояваща глътка въздух, за да дойде на себе си. Нямаше да й позволи да го разсейва с мръсната си уста.
— А сега ще ти дам последен шанс. Къде е Ричард? Цялата армия говори, че се е върнал, че връзката е възстановена. Къде го криете, курви с курви!
Онези гласове също му бяха казали, че Ричард се е върнал. И че ако иска да заеме полагащото му се място, трябва да премахне брат си.
— И къде е любящата ми съпруга? Къде е отишла?
Гласовете му бяха казали, че тя е в Плъзгата, но Плъзгата не искаше да му издаде къде я е завела. Кара пак го заплю в лицето.
— Аз съм Морещица. Прекалено глупав си, за да можеш да разбереш какво съм преживяла. Не можеш да се сравняваш дори с най-добродушния и хрисим учител на Морещиците. Нефелните ти мъчения няма да измъкнат нищо от мен.
— О, Кара, още не си имала случай да се запознаеш с един от талантите ми.
— Прави каквото искаш с мен, Дрефан, но Господарят, истинският Господар Рал — ще те разкъса на малки парченца.
— И как точно ще стане това? — Той повдигна дръж ката на Меча на истината от ножницата, колкото тя да може да прочете релефната дума ИСТИНА. — Аз съм онзи, който ще извърши разкъсването на малки парченца. На малки Ричардови парченца. Къде е той!
Щом тя го заплю за пореден път, той не се стърпя и стовари юмрук в раната й и още един върху подпухналата й устна. Кръвта отново бликна.
Той се обърна и взе един от предметите, които бе донесъл със себе си — метален съд. Прилепи го с дъното нагоре върху корема й.
— Прекалено съм голяма, за да ме сготвиш в тази съдинка, тъпа свиньо. Преди това ще трябва да ме накълцаш. Всичко ли трябва да ти обяснявам?
Харесваше му начинът, по който тя се опитваше да му се опъва, да го изкарва извън нерви. Явно искаше да го принуди да я убие. И това щеше да стане, но най-напред ще пропее.
— Да те сготвя ли? О, не, Кара. С погрешно впечатление си останала. Напълно погрешно. Мислиш ме за някакъв маниакален убиец. Не, не съм убиец. Аз съм ръката на справедливостта. Ръката на милостта. Дошъл да дари с вечна добродетелност онези, на които тя изобщо липсва. Този съд не е, за да те сготвя в него. Той е за плъховете.
Гледаше я. Видя погледа в сините й очи. Видя как изведнъж блесват насреща му. Точно тази реакция бе очаквал.
— Плъхове. Надявам се не си толкова глупав, за да мислиш, че само защото съм жена, ме е страх от плъхове. Аз съм жена, каквато никога досега не си виждал. Някога си държах плъхове за домашни любимци.
— Нима? О, колко не те бива в лъжите. Скъпата ми, — любяща, страстна съпруга ми обясни веднъж колко много те е страх от плъхове.
Тя не отвърна. Страхуваше се да не покаже страха си. Но той го виждаше в очите й.