— Тук си имам няколко броя. Големи, тлъсти плъхове.
— Е, хайде, залавяй се с това изнасилване, започвам да се отегчавам.
— Казах ти, аз не изнасилвам жени. Те сами си искат. Молят ме. — Той затъкна ризата в панталона си. — Не, Кара, за теб имам други намерения. Първо ще ми кажеш къде е любящият ми брат.
Тя извърна лице.
— Никога. Продължавай с мъченията, преди да съм заспала и да съм ги пропуснала.
— Виждаш ли? Както ти казах, жените винаги сами ме молят.
Той притисна металната съдинка в корема й и прокара през кръста й верига, за да я задържи. Пъхна пръст под ръба, за да е сигурен, че е достатъчно стегнато.
Отпусна малко и вкара първия плъх.
Стиснал втория за врата, го вдигна пред очите й. Остави я да го послуша как цвърчи и се гърчи.
— Виждаш ли, Кара? Както ти обещах. Плъхове. Големи плъхове.
По челото й изби пот.
— Всъщност нямам нищо против. Гали ме по корема. Може да подремна малко.
Той напъха втория, а после и третия в съдинката. Нямаше място за повече. Затегна веригата.
— Гали те! — подигра й се след малко. — Според мен това ще те държи будна с широко отворени очи. И ще те изпълни с желание да говориш, ще те направи нетърпелива да ми кажеш къде е Ричард. Курвите нямат чест. Ще го издадеш.
— Бердин скоро ще дойде. Жив ще те одере.
Той повдигна вежда.
— Ти смени Бердин. Видях те. След като тя си тръгна, те проследих дотук. Няма да се върне, поне известно време. А когато го направи, ще получи същия урок като теб.
С дългите си нокти той взе жив въглен от съда, поставен над многото свещи. Пъхна го под ръба на съдинката, привързана за корема й.
— Нали разбираш, Кара, въглените ще понагреят метала. Ще стане доста горещичък. — Той я погледна в очите. — На плъховете няма да им хареса. Ще им се прииска да излязат.
Дишането й се учести. По лицето й потече пот. Къде останаха нахаканите й приказки? Беше притихнала.
— И как си мислиш, че ще излязат, Кара? Щом веднъж им стане жега? Щом металът започне да ги изгаря? Да пари на нежните им нослета?
— Просто ми прережи гърлото и ме убий, копеле!
— Когато на плъховете тук вътре им стане много горещо, ще се паникьосат. Ще обезумеят от желание да излязат навън. Можеш ли да предположиш как ще стане това, Кара?
Нямаше нахакан отговор, който да запълни тишината. Той вдигна ножа си и с дръжката му тупна дъното на съдинката.
— Как сте там вътре, приятелчета?
Кара потръпна. Той й се усмихна, щом очите й се извърнаха към него. Видя страха в тях. Истинския страх. Сложи върху съдинката още пет-шест въглена.
— Къде е Ричард?
Тя нямаше какво да каже.
Натрупа купчинка тлеещи въглени. Това беше максималното, което можеше да побере дъното на съда.
Надвеси се над Морещицата и се вгледа в очите й. Беше побеляла като платно. Лицето й лъщеше от пот, гърдите също.
— Къде криете Ричард, курви с курви!
— Ти си луд, Дрефан. Не ми харесва, но ако така ми е — писано да умра, значи ще умра. Но никога няма да ти издам Господаря Рал!
— Аз съм Господарят Рал! Когато се отърва от брат си, няма да има кой да помрачава властта ми! Аз съм синът на Мрачния Рал и по право ми се полага властта над Д’Хара.
Тя извърна лице. Той я видя как преглъща. Стъпалата й трепереха. Равното й дишане от време на време се сепваше от внезапни гърчове.
Изкикоти се.
— Ще те попитам пак, щом плъховете започнат да си пробиват път през теб, за да избягат от металния си затвор. Щом малките им, остри лапички започнат да дълбаят в корема ти. Щом започнат да прекопават тунел в корема ти, за да се измъкнат.
Цялото тяло на Кара се разтресе. И още веднъж. Очите й, взрени в тавана, се ококориха, гърлото й се мъчеше да потисне напиращия вик. Той погледна надолу и видя струйка кръв да тръгва изпод съда.
— Е, май вече им е станало топло. Готова ли си да си поговорим, Кара?
Тя се изплю в лицето му, после рязко си пое дъх. Огромните й сини очи се втренчиха в тавана. Тресеше се цялата. Изведнъж тялото й се стегна. До последния мускул. Започна да се задъхва. Очите й се изпълниха със сълзи, които потекоха отстрани по слепоочията й. Чувстваше всяко мъничко движение на плъховете — всяко гризване, всяко отчаяно забиване на нокти. Нададе тих, отчаян вик. Последва нов — остър, пронизителен.
Беше опияняващо. А знаеше, че е само началото. Дори тя да проговори, той няма да спира мъченията й. Толкова бе копнял за тези крясъци. Истински, извиращи направо от вътрешността. Кара му се подчини и изкрещя. Поради уникалните си възприятия вниманието му привлече друг детайл. Наблюдателността му го възнагради за пореден път. Усмихнат, се обърна към кладенеца на Плъзгата.