— Ей онзи мъж там ни каза.
— Нима — каза Ричард, след като Калан му преведе.
Лицето му помръкна още повече.
— Е, май е време да се срещнем с този човек, който знае за нас повече, отколкото самите ние.
Докато се обръщаха, Калан мерна Пилето, който се опитваше да скрие усмивката си, правейки се, че се почесва.
С мъка си проправиха път през тълпата. Цялото село бе наизлязло на откритото пространство и празнуваше. Музиканти и танцьори омайваха както деца, така и възрастни. Хората спираха Калан и Ричард, за да разменят по някоя дума с тях. Младите Кални, особено девойките, които преди бяха болезнено срамежливи, сега смело ги поздравяваха. Калан не ги бе виждала по-тържествени и усмихнати.
В няколко от откритите постройки се приготвяше храната и хората, привлечени от сладките аромати, се тълпяха да опитват. Цяла орда млади жени разнасяха табли и паници, раздавайки на зяпачите.
Калан забеляза групата жени, събрали се край един от огньовете, които приготвяха специалната храна, предлагана само преди Съвещание. От нея нямаше желаещи да опитват. Това блюдо се поднасяше единствено от избраните жени, по строг протокол и само след покана.
На Кара не й хареса колко близо се тълпят хората около поверените й, но правеше всичко възможно да се държи мило и в същото време да е нащрек, готова да реагира. Не бе стиснала Агиела си в ръка, но Калан знаеше, че е въпрос на мигване.
Млади жени отнасяха плата, отрупани с типични за Калните храни, към постройката, която им посочи Пилето. Ричард, хванал Калан за ръката, си пробиваше път към платформата. Най-сетне двамата успяха да проникнат най-отпред. Едновременно замръзнаха на място.
— Зед — прошепна Ричард.
Небрежно излегнат във внушителната си виолетово-черна роба, чийто царствен ефект се тушираше от характерната рошава глава, пред тях бе дядото на Ричард. Кокалестият магьосник въртеше глава насам-натам, докато рояк жени му подаваха да опитва различни храни. До него с кръстосани крака седеше свита жена в тъмна рокля и наметало.
— Зед! — Ричард скочи на платформата.
Зед му се усмихна и махна с ръка.
— А, ето те и теб, момчето ми. — Ти си жив! Знаех си!
— Е, разбира се, че съм…
Това бе всичко, което успя да каже, преди Ричард да го прегърне толкова силно, че целият въздух да напусне дробовете му.
Старецът заудря с юмруци гърба на едрия мъж.
— Ричард! — изквича едва. — Ричард, по дяволите! Ще ме смажеш! Пусни ме!
Ричард го пусна на земята, само за да го отстъпи на Калан.
— Ричард непрекъснато повтаряше, че си жив, но аз не му вярвах.
Жената също се изправи.
— Радвам се да те видя, Ричард!
— Ан? Значи и ти си жива?
Тя се усмихна.
— Не мога да кажа, че е благодарение на смахнатия ти дядо. — Проницателните й очи се обърнаха към Калан. — А това не може да е друг освен самата Майка Изповедник.
Ричард я прегърна, преди да я представи. Зед отхапа парче оризов кейк, който не пускаше от ръката си. Ричард дръпна Кара напред. Тя се обади, преди той да е имал възможност да го направи:
— Аз съм личният гард на Господаря Рал.
Ричард я погледна в очите.
— Това е Кара и е повече от гард. Тя ни е приятел. Кара, дядо ми Зед и Аналина Алдурен, Прелат на Сестрите на светлината.
— Прелат в пенсия — отвърна Ан. — Радвам се да се запозная с приятел на Ричард.
Ричард отново се обърна към Зед:
— Не мога да повярвам, че те виждам. Това е най-прекрасната изненада, която можех да получа. Но откъде си знаел, че идваме да се оженим?
Зед заговори с пълна уста:
— Прочетох го. Всичко си пишеше.
— Прочел си го? Къде?
— В съкровището на Джакопо.
Калан се надвеси напред.
— Имало е нещо написано в златото?
Зед махна с оризовия кейк.
— О, не, не в златото. В съкровището на Джакопо — пророчествата. Всичките свитъци. Те са съкровището на Джакопо. Изгорихме ги, за да не ги пипнат онези от Императорския орден. Преди да ги унищожа, прочетох няколко. Сред тях имаше едно, в което пишеше, че ще се ожените. Ан разбра деня. Нея много я бива в пророчества та.
— Е, пророчеството не беше трудно — каза Ан. — Всичките бяха лесни. И затова толкова опасни, в случай че попаднат в ръцете на Джаганг. Както без малко да стане. — Значи вие двамата сте дошли да унищожите пророчествата? — попита Ричард.
— Да — Зед въздъхна и разпери ръце. — Колко ужасно беше само.
— Да, просто ужасно — потвърди Ан. Зед размаха клечест пръст пред лицето на Ричард.
— Докато ти се шляеше насам-натам в Ейдиндрил, ние тук здравата я бяхме загазили.
— Загазили ли? Какво е станало?
— Беше ужасно — каза Ан.
— Да — съгласи се Зед. — Бяхме заловени и държани при най-ужасни условия. Беше ужасно. Просто ужасно. Едва успяхме да се спасим.