— Хм, ами… не можех да пътувам в Плъзгата с него, затова се наложи да го оставя в енклава на Първия магьосник, за да е далеч от чужди ръце.
— Плъзгата? Каква Плъзга? Ричард, ти си Търсачът. Трябва да носиш Меча на истината. Той е твоето оръжие. Не можеш просто да го оставяш на някакви места.
— Когато ми го даде, ми каза, че мечът е само средството и че Търсачът е истинското оръжие.
— Да, казах ти. Но не мислех, че ме слушаш. — Зед го изгледа. — Не си ровичкал из книгите, надявам се. Не знаеш достатъчно, за да ти се позволи да четеш която и да е от тях.
— Взех само една. „Тагенричт ост оуер Мост Верласчендрек нич Гресчлечтен“.
— Това е на високо Д’Харански — Зед махна небрежно с ръка. — Вече никой не знае високо Д’Харански. По не не можеш да се забъркаш в проблеми чрез книга, която не можеш да прочетеш. — Зед му се закани с пръст: — И още не си ми казал как влезе вътре!
— Никак не беше трудно. — Веселостта се стопи в погледа му. — Беше много по-лесно, отколкото влизането в Храма на ветровете.
Зед и Ан едновременно скочиха на крака.
— Храма на ветровете!
— „Храмът на ветровете — разследване и процес“ — това гласи заглавието на книгата. Някак ми се наложи да понауча високо Д’Харански. — Ричард прегърна Калан през раменете. — Джаганг изпрати Сестра Амелия в Храма. Тя проникна през място, наречено Коридора на предателя. За да го направи, се наложи да предаде Пазителя. Върна се с магия и започна чумата. Загинаха хиляди хора. Започна най-напред от децата — по заповед на Джаганг. Ние гледахме безпомощни, докато край нас измираха деца, приятели. Нямаше друг начин. Трябваше да вляза вътре и да спра чумата. Иначе тя щеше да се превърне в огнена буря, поглъщаща всичко по пътя си.
Едната от жените, приготвящи специалната храна, се приближи с поднос прилежно подредени сушени късчета. Предложи най-напред на Чандален: сега той бе старейшина. Чандален отхапа и вдигна глава към Ричард.
Ричард знаеше какво е това месо. Взе си голямо парче.
Калан винаги досега бе отказвала това ястие. Този път, когато й предложиха, си взе. Чандален я гледаше как отхапва.
Зед също си взе, после подносът бе предложен на Ан. Калан тъкмо се канеше да каже нещо, когато Зед я стрелна с остър поглед.
Ядяха в тишина. След малко Ричард попита:
— Кой е?
— Командирът на мъжете от Ордена, които ни нападнаха, за да вземат съкровището на Джакопо, което Зед из гори.
Ан вдигна глава.
— Искате да кажете…?
— Водим борба за съществуване — каза Ричард. — Ако загубим, всички ще измрат и онзи, който започна чумата сред децата, ще властва над останалите живи. Магията ще бъде изкоренена. Всички ще бъдат превърнати в роби. Калните го правят, за да разберат сърцето на врага си и да спасят семействата си.
Ричард я стрелна с поглед.
— Изяж го, за да опознаеш и ти врага по-добре. Говореше не Ричард, а Господарят Рал.
Ан задържа погледа си върху него за миг, после започна да дъвче. Всички вкусиха от плътта на врага, за да го опознаят.
— Сестра Амелия — прошепна накрая Ан. — Ако е проникнала в Храма на ветровете… значи е повече от опасна.
— Мъртва е — каза Калан, припомнила си цялата картина. Щом въпросителният поглед на Ан се спря върху нея, тя добави: — Да, сигурна съм. Промуших я с меч в сърцето. Тя бе опряла дакра в крака на Натан. Канеше се да го убие.
— Натан! — възкликна Ан. — Трябва да вървим да го намерим. Къде се е случило това? Къде е той?
Зед я изгледа свъсено.
— Ние?
— Беше в Танимура, в Стария свят, малко след като Ричард се върна от Храма на ветровете. Натан ми помогна да спася Ричард, като ми каза трите хармонии.
Очите на Ан и Зед станаха големи като палачинки. Сякаш нещо спря дъха им. Накрая се спогледаха.
— Трите хармонии — внимателно промълви Ан. — Искаш да кажеш, че просто е споменал израза „трите хармонии“ ? Не, че всъщност ти ги е казал? Не ги е произнесъл, нали?
Калан кимна.
— Реечан…
Зед и Ан едновременно изстреляха ръце напред.
— Не! — извикаха в един глас.
— Натан не ти ли спомена, че никой, който не притежава дарбата, не бива да произнася трите хармонии на глас? — лицето на Ан бе пламнало. — Този побъркан старец не ти ли го каза!
Калан я изгледа намръщено.
— Натан не е побъркан старец. Той ми помогна да спася живота на Ричард. Без трите хармонии Ричард да е мъртъв. Дължа на Натан много. Всички ние сме му задължени.
— Аз пък му дължа яка около врата — измърмори Ан. — И то преди да е предизвикал кой знае каква катастрофа. Зед, трябва да го намерим. И то скоро. — Тя зашепна тихо в ухото му: — И трябва да направим нещо за… това! Очите на Зед се обърнаха към Калан.