— Тези двама души тук не са се родили Кални, но доказаха, че са достойни да бъдат едни от нас — със силата и със сърцата си. Те се свързаха с нас и ние с тях. Те станаха наши приятели и защитници. Това, че изявиха желание да се оженят като Кални, доказва сърцата им. Като членове на нашия народ те избраха не само да се венчаят пред този свят, но и пред следващия, и по този начин повикаха духовете на предците ни, за да бъдат с нас в този ден на усмивка, на това събиране. Приветстваме предците в сърцата си, за да споделят радостта ни.
Ръката на Ричард се стегна около нейната и тя осъзна, че той споделя мислите й — беше истина, най-сетне се случваше онова, за което и двамата бяха мечтали — само дето бе по-хубаво, отколкото си го бяха представяли. Пилето погледна Ричард в очите.
— Ричард, ще вземеш ли тази жена за съпруга, ще я обичаш ли и ще я уважаваш ли по всякакъв начин и завинаги?
— Да — каза той ясно и гласът му проехтя над множеството.
Пилето се вгледа в очите на Калан и тя изпита дълбокото чувство, че той говори не само като представител на народа си, но и от името на духовете. Почти чуваше гласовете, ехтящи заедно с неговия.
— Калан, ще вземеш ли този мъж за съпруг и ще го обичаш ли и уважаваш ли по всякакъв начин и завинаги?
— Да — каза тя с ясен глас, подобен на Ричардовия.
— Тогава пред народа ви и пред духовете, ви обявя вам за мъж и жена завинаги.
Всички присъстващи останаха притихнали, докато Ричард не я взе в обятията си и не я целуна. Тогава тълпата подивя. Калан почти не ги чуваше. Всичко й се струваше като сън. Сън, който бе сънувала толкова често и който най-сетне се бе сбъднал. Да бъде в прегръдките на Ричард. Да го има. Да бъде негова съпруга, а той — неин съпруг. Завинаги.
Всички се спуснаха да ги прегръщат. Зед и Ан. Пилето и старейшините. Веселан и останалите съпруги.
Кара, със сълзи на очи, я прегърна сърдечно.
— Благодаря и на двама ви, че на сватбата си носихте Агиел. Благодарение на това Хали, Райна и Дена също присъстваха. Благодаря ви, че почетохте жертвата на Морещиците.
Калан избърса сълзите от бузата й.
— Благодаря ти, че прояви смелост да потънеш в магията на Плъзгата, сестро.
Цялото село се струпа около младоженците да ги поздравява. Калан си помисли, че ще ги смажат. Хората носеха храна и цветя и всякакви искрени, простички подаръци. Празненството се премести около сватбената платформа. Калан тъкмо се опитваше да им каже нещо, да благодари на всички, Ричард също, когато в един миг, докато разпитваше някои от ловците на Чандален за битката, която бяха водили, златотканото му наметало се развя.
Вятър нямаше.
Ричард се сепна. Хищният му поглед се плъзна над главите на хората, събрали се пред платформата. Инстинктивно посегна за меча си. Нямаше го. Тълпата в задната част притихна. Зед и Ан едновременно пристъпиха от двете страни на Ричард и Калан. Кара стисна Агиела си в ръка и мина напред. Ричард леко я отстрани. Цялото село притихна. Тълпата се разцепи, пропускайки две фигури. Някои грабваха децата си да ги отведат встрани, разнесе се тревожен шепот.
Щом двете самотни фигури — едната висока, другата ниска, приближиха, Калан видя, че са Шота и компаньонът й Самюъл. Вещицата, ослепителна както винаги, се качи на платформата, без да сваля надвременните си, бадемови очи от Калан.
Протегна ръка. Целуна я по бузата.
— Дойдох да те поздравя, Майко Изповедник. С успеха и със сватбата.
Внимавайки за вятъра, Калан прегърна гостенката си.
— Благодаря ти, че дойде, Шота.
Вещицата се усмихна, загледана в очите на Ричард, и прокара лакиран нокът по лицето му.
— Тежка битка, Ричард. Тежка битка. И умело спечелена.
Калан се извърна към притихналото множество. Знаеше, че Калните се страхуват от вещицата толкова, че не смеят да произнесат дори името й. Калан ги разбираше. Самата тя се бе чувствала почти по същия начин.
— Шота е дошла да ни предаде благопожеланията си за сватбата ни. Тя ни помогна в битката. Тя е приятел и се надявам да я приветствате на това празненство, защото наистина заслужава да бъде тук и аз го искам с цялото си сърце.
Калан се обърна към Шота:
— Казах им…
Шота се усмихна и вдигна ръка.
— Знам какво им каза, Майко Изповедник.
Пилето пристъпи напред.
— Добре дошла в дома ни, Шота.
— Благодаря, Пиле. Имаш думата ми, че днес няма да ви донесем нищо лошо. — Шота погледна Зед. — Примирие — за днес.
Зед й се усмихна дяволито.
— Примирие.
Дългата ръка на Самюъл се протегна, грабна гравираната свирка от кост, която Пилето държеше на врата си.