— Засега е права. Заедно сме. Това искахме. Мисля, че засега можем да се радваме, че мечтата ни най-сетне се сбъдна и можем да сме заедно. Толкова се уморих от проблеми, а този с Джаганг все още си остава. Просто искам да съм с теб и да те обичам.
Калан притисна глава в него.
— Мисля, че си прав. Нека не объркваме допълнително нещата.
— Ще му мислим друг път. — Той й се усмихна широко. — Съгласна?
Калан забрави за Шота и за бъдещето и отвърна на усмивката му, потопена изцяло в настоящето.
— Съгласна.
Тържеството продължи доста след полунощ. Калан знаеше, че по всяка вероятност ще откара и до сутринта. Прошепна на Ричард, че с радост би пропуснала края. Той я целуна по бузата и попита Пилето дали ще ги извини. Искаха да отидат в къщата на духовете. Къщата на духовете имаше специално значение и за двама им.
Пилето се усмихна.
— Беше дълъг ден. Наспете се добре.
Ричард и Калан благодариха на всички и после, в тишината на къщата на духовете, на меката светлина на огъня, който винаги гореше там, най-сетне останаха сами. Щом се взряха в очите си, думите изгубиха смисъл.
Бердин стоеше напрегната и изправена, когато двойната врата се отвори с трясък. Те влетяха като хала в Двореца на Изповедниците — дванадесет Морещици. Войниците отскачаха от пътя им, разпръсквайки се встрани, като в същото време се опитваха да не изглеждат изплашени. Бързо заставаха в достойни пози на прилично разстояние. Дванадесетте жени не им обръщаха внимание. Съществуването на Д’Харанските войници не се регистрираше в съзнанието на една Морещица — докато не й създадат проблем.
Групата спря. Над фоайето надвисна тишина.
— Бердин, колко се радвам да те видя.
Бердин си позволи тънка усмивка.
— Добре дошла, Рика. Какво правиш тук? Господарят Рал те остави да го чакаш в Народния дворец.
Погледът на Рика огледа помещението, докато накрая се спря върху Бердин.
— Чухме, че е тук, и решихме, че ще е по-добре да сме по-наблизо, за да можем да го защитаваме. Оставихме другите в Двореца, в случай че се завърне неочаквано. Ще се върнем с него, когато реши да се прибира у дома.
Бердин сви рамене.
— Засега той счита това място за свой дом.
— Както желае. Ние сме тук. Къде е той, за да можем да му се представим и да го защитаваме?
— Отиде да се жени. На юг.
Рика сбърчи чело.
— Защо не си с него?
— Заповяда ми да остана тук и да движа нещата в негово отсъствие. С него замина Кара.
— Кара. Добре. Кара няма да позволи да му се случи нищо — Рика се замисли за момент, мрачното изражение се върна на лицето й. — Господарят Рал се жени?
Бердин кимна.
— Влюбен е.
Останалите жени се спогледаха, щом Рика вдигна ръце на хълбоците си.
— Влюбен. Един Господар Рал да е влюбен. Някак си не си го представям. — Тя изпуфтя: — Намислил е нещо. Е, все едно. Ще разберем какво е. Ами другите?
— Хали бе убита преди време. В битка, докато защитаваше Господаря Рал.
— Достойна смърт. Ами Райна?
Бердин преглътна, но си наложи гласът й да остане равен:
— Райна загина наскоро. Убита от враг.
Рика потърси очите й.
— Съжалявам, Бердин.
Бердин кимна.
— Господарят Рал рида за нея, както и за Хали.
Над фоайето надвисна тишина, Морещиците невярващо се втренчиха в Бердин.
— Този мъж май ще ни създаде проблеми — промърмори Рика.
Бердин се усмихна.
— Мисля, че той би казал същото за вас.