Надин засия.
— И мога да спя в това легло?
— Не ставай глупачка. Разбира се, че ще спиш там. Че къде другаде?
— Имам си одеяло и мога да си постеля на килима, за да не…
— Не. Дума да не става. Поканила съм те на гости. Искам да се чувстваш като у дома си, също като другите гости, които са използвали тази стая.
Надин се изкикоти.
— Тогава трябва да легна на пода. В къщи спя на пода в стаята над магазина.
— Е — каза Калан, — тук ще спиш на легло. — Преди да продължи, Калан погледна Кара. — По-късно ще ти покажа Двореца, ако искаш, но засега защо не си разопаковаш нещата и не си починеш, докато ние с Кара отидем да свършим една важна работа.
— Каква работа? — попита Кара.
През цялото време стоя безмълвна като камък, помисли си Калан, а сега й щукна да задава въпроси.
— Работа с Марлин.
— Господарят Рал каза да не ходим при Марлин.
— Той е убиец, изпратен след Ричард. Трябва да разбера някои неща.
— Тогава и аз искам да дойда — обади се Надин. Огледа Калан, после Кара. — Не мога да си представя, че някой може да иска да убие човек, още по-малко Ричард. Искам да видя как изглежда такъв. Да го погледна в очите.
Калан категорично поклати глава.
— Сигурна съм, че няма да ти хареса. Трябва да го разпитаме, което няма да е особено приятна гледка.
— Нима? — попита Кара ободрено.
— Защо? — попита Надин. — Какво имаш предвид?
Калан вдигна пръст.
— Достатъчно. Казвам го за твое добро. Марлин е опасен и не искам да се виждаш с него. Ти си наша гостенка. Моля те да уважаваш желанията ми на домакиня.
Надин се взря в пода пред краката си.
— Разбира се, прости ми.
— Ще кажа на стражите, че си ни на гости. Ако имаш нужда от нещо — дрехи за пране, баня, каквото и да е — просто им кажи и те ще се погрижат някой от персонала да ти помогне. Скоро ще се върна и тогава ще вечеряме заедно. Ще поговорим по време на вечерята.
Надин върна сака си на леглото.
— Разбира се. Не исках да преча. Не съм такъв човек.
Калан колебливо докосна с ръка Надин по рамото.
— Не исках да прозвучи като заповед. Просто това, че се появи човек, който иска да навреди на Ричард, ме изнерви. Това е. Съжалявам, че ти извиках. Ти си гост. Моля те, чувствай се като у дома си. Надин се усмихна през рамо.
— Разбирам. Благодаря.
Наистина беше красива млада жена — имаше хубаво тяло и приятно лице с невинно изражение, независимо че Калан подозираше, че гостенката й е заобиколила някои факти от биографията си. Можеше да разбере какво в Надин е привлякло Ричард.
Зачуди се над невероятната прищявка на съдбата, събрала Ричард именно с нея, а не с Надин. Каквато и да беше причината, Калан благодареше на добрите духове, че е станало именно така, и се молеше горещо нещата да останат каквито са. Повече от всичко на света й се искаше този коварен дар от Шота да изчезне. Искаше тази изкусителна, красива, опасна жена да бъде далеч от Ричард, искаше да я отпрати на мига. Но не можеше.
След като каза на стражите, че Надин е гост в Двореца, и щом двете с Кара се отдалечиха по застланите с пътеки стълби и останаха сами на площадката в дъното на коридора, Кара спря Калан за ръката и я извърна към себе си.
— Да не си се побъркала!
— Моля?
Кара стисна зъби и се приближи още повече.
— Вещицата изпраща на твоя любим сватбен подарък — булка. А ти я каниш на гости.
Калан прокара пръст по гладката полирана повърхност на дръжката на парапета.
— Налага се. Не е ли очевидно?
— Това, което е очевидно за мен, е, че трябваше да направиш каквото ти каза малката кокетка. Трябваше да я обръснеш нула номер и да я пратиш да си върви с каруца та с лайната.
— Тя също е жертва на това. Плячка на Шота.
— Езикът й не тачи много-много истината. Тя все още желае любовника ти. Ако не го виждаш в очите й, значи не си толкова мъдра и прозорлива, за колкото те мислех.
— Кара, имам доверие на Ричард. Знам, че ме обича. Ако има нещо, което лежи в основата на мирогледа му, то това е доверието и лоялността. Знам, че сърцето ми е на сигурно място в неговите ръце. Как щях да изглеждам в неговите очи, ако се бях държала като ревнива жена и бях отпратила Надин? Ако не му покажа доверието си в него, това означава, че не оценявам верността му. Не мога да си позволя дори за миг да си помисли, че съм измамила доверието му.
Намръщеното лице на Кара едва-едва поомекна.
— За мен това не е причина. Може така да е, но не за това накара Надин да остане. Ти не по-малко от мен искаш да я фраснеш в мутрата — виждам го в зелените ти очи.
Калан се усмихна, надзъртайки да види силуета си в тъмната полирана ламперия на стената. Мерна само мъгляво отражение.