— Не ме интересува кой какво прави, когато говориш — каза Калан. — Тук ти ще си тази, която слуша, ясно?
Надин стисна устни и опря ръце в хълбоците си.
— А сега ти ме чуй. Минах през глад, студ и страх. Хора, които дори не познавам, ме направиха на глупачка. Преди да бъда изпратена на това безпредметно пътуване, за да се озова на място, където хората се отнасят с като с прокажен като благодарност за това, че съм дошла да помогна, си гледах своята работа, грижех се за собствения си живот. Хора, които не познавам, ме навикаха а момчето, с което израснах, ме унижи. Мислех, че ще се омъжа за човека, когото обичам, но ми измъкнаха черджето изпод краката. Той не иска мен, а теб. Е, така да бъде. Сега някой се опитва да убие същия този човек — човека, заради когото извървях целия път. А ти ми заявяваш, че не било моя работа.
Тя се закани на Калан с пръст.
— Ричард Сайфър попречи на Томи Ланкастър да ме опозори. Ако не се беше появил, вече да съм женена за Томи. Сега Томи се ожени за Рита Уелингтън. Ако не беше Ричард, аз щях да съм на нейно място, да шляпам боса из колибата на Томи, бременна с отрочето на дебеловратата свиня. Томи ми се присмиваше, задето бъркам билки, за да помагам на хората. Казваше, че било глупаво жена да бърка билки. Че баща ми трябвало да си направи момче, щом е искал някой да работи в магазина му и да се занимава с билки, дето помагат на болни хора. Ако не беше Ричард, никога нямаше да имам и най-малка надежда да стана лечителка. Но това, че не съм онази, за която той ще се ожени, не означава, че не ме е грижа за него. Та ние израснахме заедно. Той си остава мой земляк. А по нашия край хората се грижат един за друг, сякаш са семейство, па макар и да не са. Имам право да знам каква опасност го грози! Имам право да видя човека от вашия свят, който иска да убие момче от моя, което винаги ми е помагало!
Калан не беше в настроение да спори. Не беше и в настроение да спестява на жената онова, което можеше да види. Вгледа се в кафявите очи на Надин, опитвайки се да прецени дали онова, което й каза Кара — че Надин все още иска Ричард, — е вярно. Ако беше така, нямаше да може да го разбере единствено по очите й.
— Искаш да видиш човека, който се кани да убие и двама ни с Ричард? — Калан сграбчи дръжката и рязко отвори вратата. — Чудесно. Ще изпълня желанието ти.
Махна на мъжете със стълбата. Те я пъхнаха през ката и я спуснаха надолу в тъмнината, докато тупна на мястото си. Калан измъкна факла от решетка на стената и я подаде на Кара.
— Да покажем на Надин онова, което иска да види.
Кара провери доколко е сигурна в решението си Калан. Щом се убеди, че е непреклонна, заслиза надолу по стълбата.
Калан протегна ръка напред.
— Добре дошла в моя свят, Надин. Добре дошла в света на Ричард.
Решителността на Надин се разклати само за миг. Тя изпуфтя и тръгна след Кара.
Калан огледа стражите.
— Сержант Колинс, ако той излезе от тази врата преди нас, ще е по-добре да не напусне този коридор жив. Иска да убие Ричард.
— Имате думата ми на войник на Д’Хара, Майко Изповедник — косъм няма да падне от главата на Господаря Рал.
По сигнал на сержант Колинс войниците извадиха оръжията си. Огромни ръце освободиха извити ятагани от коланите. Калан кимна одобрително на сержанта, взе още една факла и заслиза по стълбата.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Докато Калан следваше Надин по стълбата, отдолу я лъхна влажен, тежък въздух. Тъй като с ръката, с която държеше факлата, трябваше и да се крепи, пламъкът почти пареше на лицето й, но поне катранът убиваше вонята от дупката. По-надолу танцуващите пламъци на факлите осветиха нещо повече от голи стени — фигурата, закована неподвижно в средата на стаята.
Калан слезе от стълбата тъкмо когато Кара пъхаше факлата си в решетка на хлъзгавата от влагата стена. Калан постави своята в другия край на помещението. Надин стоеше изумена, втренчена в потъналия в засъхнала кръв мъж пред тях. Калан я заобиколи и застана до Кара, която оглеждаше подробно Марлин.
Главата му висеше отпусната, очите му бяха затворени. Дишаше дълбоко, бавно и на равни интервали.
— Спи — прошепна Кара.
— Наистина ли? — прошепна в отговор Калан. — Как е възможно да спи в подобна поза?
— Не… не знам. Винаги караме новите си пленници да стоят прави, понякога с дни. Без да говорят с някого, нито да правят нещо — само за да имат време да размишляват над съдбата си. Това скършва решимостта им — изстисква желанието им за съпротива. Коварен начин на мъчение. Срещала съм хора, които са ме молили да ги бия, вместо да стоят така самотни, час след час.
Марлин тихичко похъркваше.
— Колко често се случва това — просто да заспиват?