Кара вдигна ръка на хълбока си и избърса устните си с другата.
— Случвало се е да се унасят, но със сигурност веднага се будят. Ако мръднат от мястото, където съм им казала да стоят, връзката с мен предизвиква болка. Не е нужно да съм там. Връзката действа независимо от местоположението ми. Никога досега не съм чувала някой да е заспивал прав.
Калан погледна през рамо, погледът й се плъзна покрай Надин и нагоре по стълбата към светлината, идваща отгоре. Видя главите на войниците, но никой от тях не беше толкова смел, че да погледне в дупката, където можеше да се вихрят магически дела.
Надин пъхна глава между двете.
— Може да е заклинание. Някаква магия.
Отговориха й гневни погледи.
Повече от любопитство, колкото от желание да го събуди, Кара леко побутна Марлин по рамото. После го бодна в гърдите и в корема.
— Твърд е като камък. Мускулите му са като стомана.
— Сигурно затова успява да се задържи. Може да е някакъв номер, който е научил като магьосник.
На Кара явно й се стори не много вероятно. С едва доловимо движение на главата, което Калан почти не забеляза, прехвърли Агиела в ръката си. Болката, която Калан знаеше, че Морещиците изпитват, когато стиснат Агиела си, не се изписва на лицето им. Никога.
Калан я хвана за ръката.
— Не е нужно да го правиш. Просто го събуди. И не използвай връзката си със съзнанието му, с магията му, освен ако не е абсолютно наложително. Докато не ти кажа.
На лицето на Кара се изписа недоволство.
— Мисля, че е наложително. Това, което виждаш, не е нормално. Не бива да се колебая да упражня контрола си над него.
— Кара, предпазливостта и колебанието са две много различни понятия. От самото начало всичко около Марлин е прекалено странно. Нека я караме стъпка по стъпка. Нали каза, че имаш контрол над него. Да не пришпорваме нещата. Нали е под твоя власт?
На устните на Кара се разля усмивка.
— О, да, без съмнение. Но ако настояваш, ще го събудя по начина, по който понякога събуждаме животинчета та си.
Кара се наведе през кръста, плъзна лявата си ръка около врата му, килна глава и нежно целуна Марлин в устата. Калан усети как се изчервява. Знаеше, че и Дена е събуждала Ричард по този начин, преди да продължи с мъченията.
Кара се дръпна назад с доволна усмивка.
Като коте, събудено след дрямка, Марлин отвори клепачи. Очите му излъчваха отново същото нещо — онова което караше душата на Калан да потръпне.
Този път видя повече, отколкото преди. Това не бяха очите на старостта. Бяха очи, посетени от страха.
Докато ги оглеждаше с бавен, немигащ, преценяващ поглед, изви стиснатите си юмруци към китките и изпъна гръб. Лицето му се изкриви в пошла усмивка, злобата започна да пълзи по цялото му лице като петно, просмукващо се в парче ленен плат.
— И така. Двете ми красавици се завърнаха. — Неспокойните му очи явно виждаха повече, отколкото се полага, знаеха повече от нормалното. — И са докарали нова кучка с тях.
Преди гласът на Марлин бе звучал почти момчешки. Сега беше дълбок и гробовен, сякаш глас на два пъти по-възрастен човек — глас, изпълнен с неподлежаща на съмнение власт и сила. Излъчваше непобедимост. Калан никога не бе чувала по-страховит глас.
Отстъпи назад, вкопчена в ръката на Кара, дърпайки я със себе си. Макар Марлин да не помръдна, се почувства надвисналата заплаха.
— Кара — Калан се протегна назад и бутна Надин, преди да отстъпи още крачка. — Кара, кажи ми, че го контролираш. Кажи ми, че е под твоята власт.
Кара беше зяпнала Марлин с широко отворена уста.
— Какво?…
Внезапно освободи мощен удар. Бронираната й ръкавица само леко блъсна главата му. А би трябвало да го отдели от мястото му.
Марлин я изгледа с кървава усмивка. Изплю счупен зъб.
— Добър опит, скъпа — каза грубо. — Но връзката ти с Марлин е под моя контрол.
Кара го ръгна с Агиела в корема. Тялото му потръпна, ръцете му неконтролируемо се стрелнаха нагоре. Но очите му не загубиха нито за миг зловещия си поглед. Усмивката му не помръкна, докато той се взираше в лицето й.
Тя отстъпи назад, този път без Калан.
— Какво става? — прошепна Надин. — Какво има? Доколкото си спомням, казахте, че бил безпомощен.
— Излизай оттук — припряно прошепна Кара на Калан. — Веднага — Стрелна с поглед стълбата. — Ще го задържа. Заключи вратата.
— Тръгвате ли си вече? — попита Марлин дрезгаво, щом те се приближиха до стълбата. — Толкова бързо? И преди да сме си поговорили. Приятно ми е да ви слушам как си разговаряте. Научих доста неща. Досега не бях чувал за Морещиците. Но вече знам.
Калан спря.
— Какво искаш да кажеш?