Хищният му поглед се премести към Калан.
— Научих за вълнуващата ти любов към Ричард Рал. Беше наистина затрогващо, че разкри границите на дарба та му. Имах известни подозрения, но ти потвърди размерите й. Освен това затвърди подозренията ми, че той е способен да разпознае друг, роден с дарбата, и че това ще повдигне подозрения у него. Дори ти успя да видиш, че нещо не е наред с очите на Марлин.
— Кой си ти? — попита Калан и избута Надин назад към стълбата.
Марлин се разтресе от мощен смях.
— Ами никой друг освен най-ужасния ви кошмар, скъпи мои.
— Джаганг? — невярващо попита Калан. — Така ли е? Ти си Джаганг?
Мощният смях отекна в каменните стени на помещението.
— Притисна ме до стената, признавам. Аз съм самият пътешественик по сънищата. Взех на заем съзнанието на това клето момче, за да ти погостувам малко.
Кара заби Агиела си отстрани във врата му. Ръка като на марионетка я плясна настрани.
Кара се върна почти инстинктивно, врязвайки се в бъбреците му, опитвайки се да го повали. Той не помръдна. С резки движения се протегна надолу, сграбчи я за плитката и я запрати към стената зад себе си, сякаш беше сламена кукла. Калан примигна, чула как Кара се сгромолясва върху камъка, изтъркулва се по лице на пода, а в русата й коса се просмука кръв.
Калан блъсна Надин към стълбата.
— Изчезвай!
Надин се вкопчи в една от степенките.
— Какво смяташ да правиш?
— Видях достатъчно. Стига ми толкова.
Калан тръгна към Марлин или Джаганг, или който там беше. Трябваше да използва силата си и да сложи край на това.
С крясък Надин се стрелна покрай Калан, прехвърчайки по пода, сякаш засилила се по лед. Марлин хвана олюляващата се жена, извърна я и я сграбчи за гърлото с една ръка. Надин, ококорила очи, едва си поемаше въздух.
Калан се закова на място пред вдигнатия предупредително пръст на Джаганг.
— Тц, тц. Ще й прекърша гърлото.
Калан отстъпи назад. Той отпусна гърлото на Надин, която успя да глътне малко въздух.
— Един живот за всички онези, които и без друго ще убиеш? Мислиш ли, че Майката Изповедник няма да пожелае да направи подобен избор.
При тези думи Надин, изпаднала отново в паника, се загърчи в хватката му, пръстите й бясно се впиха в ръцете му. Дори Марлин да не й строшеше гърлото, я държеше и ако докоснеше него със силата си, Надин също щеше да е загубена.
— Може и така да е, но нима не искаш да узнаеш какво търся тук, скъпа? Не искаш ли да чуеш какви планове имам за любимия ти, великия Господар Рал?
Калан се обърна и изкрещя нагоре към светлината:
— Колинс! Затвори вратата! Заключи я!
Вратата горе се трясна. Дупката остана да се осветява само от пламъка на слабите факли. Към ехото от дрънченето на вратата се прибави и съсъкът на пламъка.
Калан се извърна към Марлин. Без да сваля очи от него, започна бавно да отстъпва към ъгъла на помещението.
— Какво си ти? Кой си ти?
— Ами всъщност това е доста сложен философски въпрос, ако трябва да ти отговоря така, че да ме разбереш. Пътешественикът по сънищата може да се промъква в безкрайните пространства на времето между мислите, когато човек — който и да е той, в своята същност — не съществува, и да се засели в съзнанието му. Това, което виждаш пред себе си, е Марлин — един от моите верни питомци. Аз съм бълхата на гърба му, която той вкара в къщата ти заедно със себе си. Той е домакинът, който исках да използвам за… определени цели.
Надин се задърпа в ръцете на похитителя си, принуждавайки го да затегне хватката си, за да я удържи. Калан стисна устни и я накара да се отпусне. Ако продължаваше да му се дърпа, щеше да си спечели някой удар. Сякаш разбрала важността на казаното от Калан, Надин притихна, при което най-сетне успя да си поеме дъх.
— Домакинът ти скоро ще бъде труп — каза Калан.
— Той е заменим. За ваше нещастие, благодарение на Марлин, вредата вече е причинена.
Поглеждайки крадешком встрани, Калан продължи да се приближава бавно към Кара.
— Защо? Какво е направил?
— Ами Марлин доведе вас двамата с Ричард Рал при мен. Разбира се, чака ви още много страдание, но начало то положи той. За мен остана привилегията да бъда свидетел на удоволствието от това.
— Какво си направил? Какво правиш в Ейдиндрил?
Джаганг се изкикоти.
— Ами забавлявам се. Вчера дори отидох да гледам — Джа’Ла. И ти беше там. Както и Ричард Рал. Видях ви и двамата. Не ми хареса, дето е сменил брока с някаква си лека топка. Превърнал е играта в забавление за слабаци. По замисъл трябва да се играе с тежка топка, и то от най-силните, най-агресивните и брутални играчи — тези, които наистина я играят със страст. Знаеш ли какво означава Джа’Ла, скъпа?