— Ти си глупак. Ричард няма да избере нито едното.
Джаганг избухна в смях.
— О, напротив. Вече задвижих пророчеството чрез Марлин. Веднъж задействано, подобно пророчество не може да бъде спряно. Но ти се наслаждавай на самозаблудата си, щом ти харесва. Това ще направи загубата още по-болезнена.
Калан спря насред крачка.
— Не ти вярвам.
— Ще ми повярваш. О, как ще ми повярваш.
— Празни заплахи!
— Щом луната почервенее, ще получиш доказателството.
— Няма такова нещо. Пълен си с празни заплахи.
Калан вдигна пръст към него, страхът й преля в огнена вълна от ярост.
— Но искам да чуеш моята заплаха, Джаганг. И тя не е празна. Видях телата на жените и децата, които заповяда да бъдат изклани в Ебинисия, и се заклех в нескончаема мъст към твоя Императорски орден.
Ако не друго, трябваше поне да го провокира да разкрие пророчеството. Разберяха ли кое е, може би щяха да имат шанс да го предотвратят.
— Това е моето пророчество за теб, Джаганг. За разлика от твоите празни заплахи, то е изречено с думи.
Мощният му смях изпълни дупката:
— Празни заплахи? Нека ти покажа пророчеството тогава.
Една от ръцете на Марлин се повдигна. В дупката избухна светкавица. Калан покри ушите си и се гмурна надолу, за да предпази главата си. Във въздуха се разхвърчаха каменни отломки. Една охлузи ръката й, прониза я остра болка. Друга я лизна по рамото. Над главите им светкавицата подскочи и заигра в помещението, описвайки по каменните стени странни знаци, които тя едва успя да различи на фона на ослепителната светкавица. Изведнъж всичко потъна в черен мрак, само пред очите й останаха да танцуват светли кръгове, мирисът на прах и дим задръстваше дробовете й, главата й бучеше.
— Ето, скъпа.
Калан се изправи и се взря в стената.
— Врели-некипели. Това е. Не означава нищо.
— Написано е на високо Д’Харански. Според записите през последната война сме заловили магьосник, Пророк, и, разбира се, след като е бил верен на Дома Рал, на предците ми пътешественици по сънищата е бил отказан достъп до съзнанието му. Така че те го измъчвали. В състояние на делириум, след като бил загубил половината от вътрешностите си, изрекъл пророчеството. Накарай Ричард Рал да ти го преведе. — Той се наведе към нея с отровна усмивка. — Макар да се съмнявам, че ще ти каже какво означава.
Той стисна силно Надин по бузата.
— Е, малкото ми пътешествие ми достави истинско удоволствие, но се опасявам, че Марлин трябва вече да тръгва. Жалко за всички вас, че Търсачът не беше тук с Меча си. Щеше да сложи край на мъченията на Марлин.
— Кара! — Калан се втурна към него, мислено молейки за милост духовете за онова, което щеше да се наложи да стори на Надин.
Кара скочи на крака. С невъзможна сила Джаганг захвърли жената, която стискаше в ръцете си, във въздуха. Тя изкрещя и се сгромоляса тежко върху Калан, която падна по гръб върху камъка.
Пред погледа й се завъртяха звездички. Не чувстваше нищо. Уплаши се да не й е счупил гръбнака. Но усещанията й се възвърнаха с леко гъделичкане, щом се извъртя на една страна. Зяпна да си възстанови дишането и се опита да стане.
В далечния ъгъл на стаята Кара нададе остър, пронизителен писък. Строполи се на колене, покривайки ушите си с ръце, без да спира да крещи.
Марлин скочи върху стълбата, докато двете с Надин се опитваха да се освободят една от друга. Сграбчил с две ръце стълбата, се отправи на подскоци нагоре като котка, катереща се по дърво. Факлите изпукаха за последен път и помещението потъна в тъмнина.
Джаганг се катереше нагоре, заливайки се в смях. Кара крещеше така, сякаш откъсваха крайниците й един по един. Калан най-сетне успя да се отскубне от Надин и се стрелна в посоката, откъдето се чуваше подигравателният смях на Джаганг. Усети по ръкава й да се стича кръв.
Желязната врата се взриви навън, издрънчавайки в каменния коридор. Звукът отекна надалеч. Тежката плоскост блъсна някой от войниците и той нададе див вой. Сега, когато вратата я нямаше, стълбата се освети от сноп светлина. Калан се вдигна на крака и се втурна към отвора.
Щом протегна ръце към стълбата, болката в рамото я преряза на две. Протегна се и изтръгна от плътта си острото парче камък. Кръвта, затискана от него, бликна навън.
Заизкачва се колкото се може по-бързо. Трябваше да спре Марлин. Нямаше кой друг да го стори. Без Ричард тя беше магия срещу магия за всички тези хора. Ранената й ръка се разтрепери от усилието и тя едва можеше да се държи за стълбата.