В тунела се втурна второ кълбо магьоснически огън.
— Поеми си дълбоко въздух! — изкрещя Калан.
Самата тя го направи и повтори същата процедура.
Скриха се под повърхността, без да губят нито миг. Калан знаеше, че ако има избор, Надин би предпочела да изгори, вместо да се удави, но водата беше единственият им шанс. Магьосническият огън изгаряше със смъртна решителност, с категоричността на магьосника, който го изпраща.
Не можеха да издържат дълго така. Водата беше толкова ледена, че Калан вече се тресеше неконтролируемо. Знаеше, че сама по себе си студената вода също може да убие човек. Не можеха да останат вътре. Това щеше да ги убие толкова сигурно, колкото и магьосническият огън. А през него нямаше да могат да се доберат до Джаганг. Ако искаха да го хванат навреме, имаха един-единствен шанс: да минат под огъня. Под водата.
Калан потисна паниката си при мисълта за удавяне, увери се, че стиска здраво Надин, и се отблъсна от камъка, за който се държеше с всичка сила.
Течението ги понесе в ледената си хватка. Усети как се завърта под водата, дращейки камъните и блъскайки се в тях. Щом рамото й се удари в нещо, едва не извика, но мисълта, че ще изгуби и последната си глътка въздух, я накара да си затвори устата още по-здраво.
При крещящата необходимост от въздух и дезориентиращия мрак наоколо Калан знаеше, че трябва да се покаже над водата. Със здравата си ръка стискаше Надин, сякаш от това зависеше животът й. С другата успя да се хване за камък. Прибавила към тежестта си и тази на Надин, тя се чувстваше така, сякаш течението ще откъсне ръката й.
Щом главата й се подаде над повърхността, видя светлина. На по-малко от шест метра разстояние от тях имаше каменна решетка.
Щом Калан дръпна главата на Надин над водата, притисна устата й с ръка.
Встрани, стъпил на един от страничните камъни близо до каменната порта, с гръб към тях стоеше Марлин.
Калан видя счупените краища на поне петнайсетина стрели, стърчащи от гърба му. По тромавата походка, влачеща тялото му от камък на камък, разбра, че едва ли ще изкара още дълго.
Чуканът на лявата му ръка не кървеше. Де да можеше да разчита, че ще умре, преди да стигне до Кулата. Джаганг очевидно безмилостно тикаше ранения мъж напред. Калан изтръпваше при мисълта на какво е способен императорът по отношение контрола върху съзнанието на Марлин, за да го накара да се движи и да остане жив. Ни най-малко не го беше еня за живота, в който се беше вселил, и тя знаеше, че няма да се поколебае да причини на Марлин каквито и да е страдания, за да постигне желанията си.
Марлин вдигна ръка с разперени пръсти към каменната решетка. Калан бе израснала сред магьосници. Марлин сгъстяваше въздух. Парче от решетката избухна напред в облак прах и каменни парчета. През отвора нахлу още светлина.
Внезапно уголемилият се отвор започна да пропуска повече вода и течението се усили. Ранената ръка на Калан нямаше повече сили и освободената мощ на прилива я откъсна от камъка. Тя изпусна Надин. В буйното течение ръката й яростно затърси за какво да се хване, но не намери. Загърчи се и се замята под водата, мъчейки се с крака и ръце да докопа нещо. Не беше успяла да си поеме дълбоко въздух и в същото време се опитваше да се пребори с ужаса от крещящата необходимост да диша.
Пръстите й напипаха остър камък на ръба на взривената дупка. Водата я засмука надолу и я блъсна силно в долната част на решетката. Едва успя да измъкне над водата главата и част от рамото си. Струваше й се, че диша повече вода, отколкото въздух.
Вдигна очи. Посрещна я зловещата усмивка на Джаганг. Беше само на няколко крачки от нея.
Силата на бушуващата вода я прилепяше плътно до решетката. Беше невъзможно да преодолее мощната струя. Колкото и да опитваше, нямаше как да се добере до Марлин. Всичко, на което бе способна, бе да диша.
Погледна през рамо. От гледката загуби дъха, за който толкова яростно се бе борила. Намираха се в източната част на Двореца — по-високата. Водата с гръм и трясък изскачаше от отводнителния тунел и се разбиваше в скалите от близо двайсет метра височина.
Джаганг се изкикоти.
— Виж ти, виж, скъпа, колко мило от твоя страна да присъстваш на бягството ми.
— Къде си тръгнал, Джаганг? — успя да каже тя.
— Мислех да намина до Кулата.
Калан зяпна за глътка въздух, но вместо това устата й се напълни с вода. Закашля се и я изплю.
— И какво ще търсиш в Кулата? Какво интересно има там?
— Скъпа, дълбоко се лъжеш, че ще разкрия пред теб нещо, което не бих искал да знаеш.