— Какво направи на Кара?
Той се усмихна, но не отвърна. Вдигна ръката на Марлин. Мощна въздушна струя разтърси още една част от решетката.
Камъкът, за който се държеше Калаи — , поддаде. Гърбът й се одраска в назъбения край. Тя напипа здраво парче и се вкопчи в него само миг преди да бъде повлечена в бездната. Щом погледна надолу, видя скалите под основите. Над главата й бушуваше вода.
Прокара пръсти по повърхността на ръбест камък, отчаяно опитвайки се да се върне зад остатъците от решетката. Усилията й се умножаваха от обземащата я паника, добра се до вътрешната страна, но не можеше да се откъсне от нея. Водата я приковаваше на място.
— Проблеми ли имаш, скъпа?
Калан искаше да му изкрещи, но единственото, което можеше да направи, бе да се бори за глътка въздух и да внимава да не бъде отнесена от мощната струя. От усилията ръцете й пареха. Не можеше да измисли как да го спре.
Помисли си за Ричард.
Джаганг отново повдигна ръката на Марлин и разпери пръсти.
Надин изникна над водата точно зад него. В едната си ръка стискаше каменен блок. В другата все още стърчеше мъртвата факла. Сякаш избутана на ръба на лудостта, тя замахна мощно към сгъвките на коленете му.
Краката на Марлин се подвиха под него и той се пльосна във водата точно пред Калан. Хвана се с една ръка за счупената решетка. Видял какво го чака навън, френетично се забори да се върне назад. Очевидно не беше помислил, че няма изход от тунела.
Надин се вкопчи за един от камъните за стъпване и се притисна с всички сили.
Калан протегна назад ранената си ръка, пъхна дланта си през дупка в решетката под водата и стисна юмрук. С другата си ръка докопа Марлин за гърлото.
— Виж ти, виж — изсъска той през зъби — Всъщност, скъпа — чу се отвратителният, стържещ глас на Джаганг, — си хванала Марлин.
Тя се приближи до лицето му.
— Така ли мислиш? Знаеш ли, че магията на Изповедниците действа по-бързо от мисълта? Затова след като веднъж докоснем някой, той няма никакъв шанс. Никакъв. Магическата връзка на верността ми към Ричард Рал отказва достъп на пътешественика по сънищата до съзнанието ми. Бойното поле на битката ни е съзнанието на Марлин. Мислиш ли, че магията ми ще действа по-бързо от твоята? А? Минава ли ти през мозъка, че мога да те отнеса заедно с Марлин?
— Две съзнания наведнъж? — ухилено каза той. — Не мисля, скъпа.
— Ще видим. Може да се справя и с теб. Може да привършим войната и да унищожим Императорския орден веднъж завинаги.
— О, скъпа, каква глупачка си. Човек е обречен да прочисти света си от мръсотията на магията. Дори да ме убиеш тук и сега, което не може да стане, няма да сложиш край на Ордена. Той ще надживее всеки от нас, дори мен, защото той е въплъщение на борбата на цялото човечество.
— Нима искаш да ме убедиш, че не правиш всичко това заради себе си? За голата власт?
— Ни най-малко. Доставя ми удоволствие да управлявам. Но вече препускам с пълна сила. Ще те изпреваря. Ти си една глупачка, която следва отмиращата религия на магията.
— Една глупачка, която те е стиснала за гърлото — великият Джаганг, който обявява, че желае човекът да триумфира над магията, и въпреки това използва магия!
— Засега. Но щом магията загине, аз ще бъда онзи, който ще се осмели и ще може да управлява без магия.
Калан бе обзета от ярост. Човекът пред нея бе разпоредил за смъртта на хиляди невинни хора. Това бе палачът на Ебинисия. Онзи, който иска да завладее света.
Човекът, който иска да убие Ричард.
В покоя на съзнанието си, в ядрото на силата си, където не съществуваше студ, изтощение, страх, цялото време на света й принадлежеше. Не направи опит за бягство, но дори да беше направил, щеше да е безнадежден. Той беше неин.
Калан направи онова, което бе правила безброй пъти — освободи силата си.
За неуловима част от секундата се появи нещо различно. Там, където преди всичко течеше гладко, почувства съпротива. Стена.
Подобно на гореща стомана върху стъкло, силата й проби съпротивата.
Магията взриви съзнанието на Марлин.
Гръмотевица без гръм.
От тавана полетяха скални отломки. Завихриха се водни капки. Въпреки буйния поток на водата около двамата затанцуваха вълнички, обгърнати в пелена от мъгла и прах.
Надин, вкопчила се в камъка, изкрещя от болка, бидейки твърде близо до мястото на освобождаване на Изповедническата магия.
Устата на Марлин увисна безжизнена. Щом веднъж човек е докоснат от силата на Изповедник, се превръща в обвивка, нуждаеща се от нейните заповеди.
Марлин не предложи услугите си.
От носа и ушите му потече кръв. Главата му клюмна настрани върху потока. Мъртвите му очи гледаха втренчено.