— Ами… мисля, че да. Проблемът не се среща често, но съм чувала за подобни неща. Баща ми веднъж го спомена между другото.
Това не успокои Калан. Надин изрови от сака си малко шишенце и го вдигна на светлината на факлата. Отпуши го и обърна съдържанието му върху пръста си. — Дръж й главата изправена.
— Какво е това? — попита Калан, докато обръщаше главата на Кара. Надин намаза слепоочията на Морещицата с веществото и ги разгърна.
— Лавандулово масло. Помага при главоболие. — Мисля, че тя страда от повече от обикновено главоболие.
— Знам, но преди да съм открила нещо друго, това може би ще облекчи болката й и ще я успокои. Не мисля, че имам нещо готово, което да свърши работа. Ще трябва да смеся някои съставки. Проблемът е, че при тези конвулсии не можем да й дадем да пие отвари или чайове. Майчетрънът и липата успокояват, но няма как да я накараме да изпие цяла чаша. Черният пчелинок ще помогне да спрем повръщането, но ще трябва да пие по пет чаши дневно. А докато не спрем конвулсиите, не виждам как ще я накараме да изпие дори една. Може би ще успеем да излеем в устата й поне малко трескалник. Но има едно нещо, което се надявам… — Дългата, мокра коса на Надин се завъртя около лицето й, щом тя се наведе над сака и пак заровичка. Изправи се с друго малко кафяво шишенце. — Да! Взела съм го!
— Какво е това?
— Тинктура от плодове на пасифлора. Облекчава болката и е силно успокоително. Чувала съм татко да казва, че помага на хора в нервни гърчове. Надявам се да е имал предвид подобни конвулсии. След като е тинктура, можем да намажем езика й. Така ще го глътне.
Кара се разтресе мощно в ръцете на Калан. Калан я притисна по-силно, докато се поуспокои. Не беше сигурна, че идеята да се довери на Надининото „надявам се“ й харесва. Но нямаше по-добро решение. Нещо трябваше да се направи.
Надин пъхна пръст в съдържанието на малкото кафяво шишенце, в същия миг светлият отвор над главите им се зачерни.
В рамката на вратата застана неподвижна, безмълвна фигура, която като че ли ги гледаше и преценяваше. Фигурата завъртя дългото си наметало и заслиза по стълбата.
В тишината, нарушавана единствено от съскането на факлата, Калан несъзнателно прикри челото на Кара с ръка, сякаш да я защити, като не откъсваше очи от мъжа с вдигната качулка на наметалото си, който слизаше към тях.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Надин застина на място, потопила пръст в шишето.
— Кой…?
— Някакъв лечител — прошепна Калан, загледана в отмерените движения на мъжа. — От Д’Хара. Докладва ха ми, че е дошъл да предложи услугите си на Ричард. Май е някаква важна клечка.
Надин изгрухтя пренебрежително:
— И какво ще направи без никакви билки или други пособия? — Тя се наведе напред да го види по-добре. — Така като го гледам, не носи нищо.
Калан я скастри да мълчи. Мъжът се извърна, под петите му прахолякът изскърца и шумът отекна в притихналото помещение. Той се приближи с отмерени стъпки. Факлата се падаше зад гърба му, така че Калан не можеше да различи чертите му, скрити под качулката на тежкото наметало от груб плат, влачещо се по пода.
На ръст беше колкото Ричард, също толкова широк в раменете.
— Морещица — отбеляза той с толкова равен и властен глас, че и това й напомни за Ричард.
Подаде ръката си изпод наметалото и направи знак на Калан. Тя се подчини и остави главата на Кара върху каменния под. Поради съсредоточеността, с която новодошлият оглеждаше тресящото се тяло на Морещицата, Калан реши да не го прекъсва да се запознават. Единственото, което искаше, бе някой да помогне на Кара.
— Какво е станало с нея? — със също толкова дълбок и мрачен глас попита той, скрит в сянката на качулката.
— Беше установила контрол над един човек, който…
— Човек с дарба? Била е свързана с него?
— Да — отвърна Калан. — Така го нарече.
Той изръмжа нещо гърлено, сякаш осмисляйки вътрешно информацията.
— Оказа се, че човекът е бил обладан от пътешественика по сънищата и…
— Какво е това пътешественик по сънищата?
— Ами доколкото разбрах, е човек, който може да завладее съзнанието на друг човек, промъквайки се в празнините между мислите му. По този начин установява контрол над жертвата си. Пътешественикът по сънищата владееше изцяло човека, с когото тя се бе свързала.
Онзи се замисли за миг.
— Разбирам. Продължавай.
— Слязохме тук, за да разпитаме човека…
— За да го измъчвате.
Калан въздъхна с раздразнение.
— Не. Казах на Кара, че просто ще го разпитаме, за да получим отговори, ако успеем. Човекът беше убиец, изпратен за Господаря Рал, и ако не отговореше на въпросите, Кара беше готова да направи необходимото, за да го принуди… За да защити Господаря Рал. Но не се стигна дотам. Установихме, че този пътешественик по сънищата упражнява контрол над него, над дарбата му. Пътешественикът по сънищата използва дарбата му, за да напише на стената онова пророчество.