Лечителят не се обърна да го погледне.
— И после?
— После щеше да избяга и да започне да убива хора. Кара се опита да го спре…
— С връзката си ли?
— Да. Нададе вик, какъвто не бях чувала никога през живота си и се строполи на земята, притискайки ушите си с ръце. — Калан направи знак с глава. — Двете с Надин тръгнахме да го гоним. За щастие вече е мъртъв. Щом се върнахме, открихме Кара да се гърчи на пода в конвулсии.
— Не е трябвало да я оставяте сама. Могла е да се за дави до смърт в собственото си повръщано.
Калан стисна устни, но си замълча. Човекът просто стоеше неподвижен и наблюдаваше как Кара се гърчи. Накрая Калан не издържа:
— Тя е сред личните гардове на Господаря Рал. Важна персона. Възнамерявате ли да й помогнете, или просто ще стоите и ще гледате?
— Тишина! — заповяда той гневно. — Три пъти мери, един път режи. Или може да навредиш повече, отколкото да помогнеш.
Калан хвърли яден поглед на тъмната фигура. Най-сетне мъжът коленичи и се отпусна назад на пети. Взе китката на Кара в една от големите си ръце и прокара пръст между ръкавицата и ръкава й. С другата ръка посочи вещите на пода.
— Какви са тия неща?
— Мои са — обади се Надин. Повдигна брадичка. — Аз съм лечителка.
Без да изпуска китката на Кара, мъжът вдигна една от кожените кесийки и огледа знаците. Върна я обратно, после взе двете шишенца от скута на Надин.
— Трескавица — каза и й подхвърли съдинката. Огледа символите, изписани върху другото. — Бетония. — Хвърли и него. — Ти не си лечителка — каза накрая, — а билкарка.
— Как се…
— Даде ли й друго освен лавандулово масло?
— Откъде…? Нямах време за нищо повече.
— Добре — обяви той. — Лавандуловото масло няма да й помогне, но поне няма да й навреди.
— Ами, разбира се, знам, че няма да спре гърчовете. Намазах я само за да поуспокоя болката. За другото щях да й дам тинктура от плодове на пасифлора.
— Така ли? В такъв случай цяло щастие е, че пристигнах навреме.
Надин скръсти ръце пред гърдите си.
— Какво искаш да кажеш?
— Че най-вероятно тази тинктура щеше да я убие.
Надин се намръщи, отпусна ръце и ги премести на хълбоците си, свити в юмруци.
— Пасифлората е силно болкоуспокоително. Най-вероятно щеше да спре гърчовете й. Ако не се беше намесил, досега да се е оправила.
— Нима? Провери ли пулса й?
— Не. — Надин настръхна. — Защо? Какво би показало това?
— Пулсът й е слаб, накъсан и напрегнат. Жената се бори с всички сили да не спре сърцето й. Ако й беше дала от твоята пасифлора, щеше да стане както казваш — да я успокоиш. И сърцето й да спре.
— Не… не виждам как…
— И най-обикновената билкарка би трябвало да знае, че се изисква голямо внимание при работа с магия.
— С магия — подскочи Надин. — Аз съм от Западна та земя. Никога преди не съм се сблъсквала с магия. Не знаех, че може да влияе върху лечението с билки. Съжалявам.
Той не обърна внимание на извинението й и посочи:
— Разкопчай дрехата й и я разгърди.
— Защо? — попита Надин.
— Направи го! Или предпочиташ да я гледаш как умира? Няма да издържи още дълго.
Надин се наведе и започна да разкопчава двете дълги редици малки червени копчета на дрехата на Кара. Щом приключи, той й направи знак да разгърне деколтето й. Надин хвърли бърз поглед към Калан, която кимна. Надин направи каквото й бе казано и изпод червения кожен плат се показа бялата гръд на Кара.
— Мога ли да попитам за името ти? — обърна се към него Калан.
— Дрефан. — Вместо да поиска да узнае нейното, той долепи ухо до гърдите на Кара и се заслуша.
Премести се, принуждавайки Калан да отстъпи назад, за да му освободи място, и се приближи до главата на Кара. Набързо огледа кървавата рана над лявото й ухо, после, явно преценил я като маловажна, премина към систематично опипване на тила й.
Калан виждаше само половината от дълбоката му качулка и нищо от лицето му. Пък и факлата не осветяваше особено.
Дрефан се надвеси напред и стисна гърдите й с две ръце.
Калан изпъна гръб.
— Какво по-точно правиш?
— Преглеждам я!
— Така ли го наричаш?
Той се отпусна назад на пети.
— Опипвам гърдите й.
— И защо?
— За да се убедя в онова, което установих.
Калан най-после отвърна очи от сянката под качулката му и — без да я сграбчва като него — докосна с опакото на дланта си лявата й гърда. Беше гореща — гореше в треска. Докосна другата — леденостудена.