По знак на Дрефан Надин направи същото.
— Какво означава това? — попита тя.
— Бих предпочел да направя заключението си след като я прегледам подробно. Но мога да кажа, че не е добре.
Той долепи пръсти отстрани на врата й и отново провери пулса й. Прокара палец нагоре към челото й. Наведе се и долепи ухо до всяко от нейните. Подуши дъха й. Внимателно повдигна главата й и я завъртя. Разпери ръцете й встрани, разтвори деколтето й чак до кръста, после се надвеси над нея и започна да я потупва по корема, плъзна длан нагоре към ребрата.
Навел глава, сякаш за да се концентрира, докосна с пръсти предната част на раменете й, после двете страни на шията и тила й, слепоочията, няколко точки по ребрата и накрая дланите.
Калан започваше да губи търпение. Дотук виждаше само боцкане и опипване, но не и лекуване.
— Е, и?
— Аурата й е сериозно увредена — каза той и най-безсрамно пъхна огромната си длан под червената дреха на Кара от кръста надолу.
Калан наблюдаваше в пълно изумление как ръката му се плъзга надолу към слабините и не можеше да повярва на очите си. Пръстите му се очертаваха под стегнатия плат и тя виждаше как бавно приближават интимните й части.
Не издържа и с всичка сила го блъсна в рамото. Той се сви от болка. Строполи се със стон на една страна, покривайки с ръка мястото, където тя го уцели.
— Казах ти, че това е изключително високопоставена личност. Как се осмеляваш да я опипваш така! Няма да го позволя, ясно ли ти е?
— Не съм я опипвал — изръмжа той.
В гласа на Калан все още се усещаше ярост:
— Как тогава го наричаш?
— Опитвах се да определя какво й е сторил този пътешественик по сънищата. Причинил е доста поражения на аурите и енергийните й потоци и е объркал контрола на съзнанието върху тялото й. Всъщност това, което виждаме, не са точно конвулсии, а неконтролируеми мускулни контракции. Проверявах да видя дали не е повредил онази част от мозъка й, която отговаря за удоволствието. Исках да се убедя, че не я е оставил в състояние на постоянен оргазъм. Трябва да знам степента на блокировките, които е постигнал, за да преценя какво може да се направи.
Надин се надвеси напред и го погледна с огромни очи.
— Магията може да стори подобно нещо? Да накара човек да изпитва… постоянен…
Той кимна, докато разтъркваше ударената си ръка.
— Ако съответният практикуващ знае какво прави.
— Ти можеш ли го? — попита тя задъхана.
— Не. Не притежавам дарбата, нито каквато и да е друга форма на магия. Но мога да лекувам. Ако уврежданията не са прекалено големи. — Качулката се извърна към Калан. — А сега, искаш ли да продължа, или предпочиташ да я гледаш как умира?
— Продължавай. Но ако още веднъж пъхнеш ръката си там, за в бъдеще ще бъдеш еднорък лечител.
— Вече научих каквото ми бе необходимо да знам.
Надин отново се наклони напред.
— Тя…?
— Не. — Той махна нервно с ръка. — Свалете й ботушите.
Надин заобиколи тялото на Кара и направи каквото поиска лечителят. Той се поизвърна към Калан, сякаш надничайки към нея от дълбините на качулката си.
— Знаеше ли къде точно се намира именно онзи нерв на ръката ми, или просто имаше късмет?
Калан се взря в сянката, опитвайки се да стигне до очите му. Не успя.
— Тренирана съм за подобни неща: за да защитавам себе си и другите.
— Впечатлен съм. При подобно познаване на нервите можеш да се научиш да лекуваш, вместо да нараняваш. — Той насочи вниманието си към Надин. — Притисни третия преден прешлен на дорсиналния меридиан.
Надин направи гримаса.
— Моля?
Той махна с ръка и посочи:
— Между сухожилието на гърба на глезените й и предната кост, стърчаща в двете страни. Натисни с палеца и с някой от другите пръсти.
Надин го направи, докато в същото време Дрефан притисна с кутретата си областта зад ушите на Кара и едновременно с това с палци върховете на раменете й.
— По-силно, жено.
Постави двете си длани една върху друга на корема на Кара.
— Втори меридиан — измърмори той.
— Моля?
— Мръдни сантиметър надолу и опитай пак. И двата глезена. — Той премести пръстите си върху тила на Кара, съсредоточавайки се върху действията си. — Така е добре. Първи меридиан.
— Още надолу? — попита Надин.
— Да, да, побързай.
Той подхвана между палеца и показалеца си лактите на Кара и ги повдигна лекичко.
Накрая се отпусна на пети с въздишка.
— Невероятно — под мустак измрънка той. — Не е на добре.
— Какво има? — попита Калан. — Да не би да искаш да кажеш, че не можеш да й помогнеш?