Подаде лъжицата димящ пелин на Надин.
— Задръж това между краката й.
Той притисна с ръце слепоочията си и си измърмори някакво заклинание.
Свали ръце от главата си.
— А сега гледай и ще видиш онова, което аз виждам и чувствам без помощта на дима.
Дебелият пласт дим подскочи.
Калан зяпна при вида на плътните ивици, които се завъртяха и заувиваха около Кара. Дрефан отмести ръцете си и димните ивици застинаха в неподвижна мрежа от линии. Някои се надигнаха в областта на гърдите, раменете, бедрата и хълбоците. От главата й се разклони сноп линии, които тръгнаха до различни точки на тялото. Дрефан прокара пръст по една от тях.
— Виждаш ли тази? От лявото слепоочие до левия крак? Гледай. — Той притисна с пръсти тила й от лявата страна и димната линия се измести към десния крак. — Ето. Тази трябва да е тук.
— Какво е всичко това? — удивено попита Калан.
— Меридианните й линии: потокът на силата, на живота й. Аурата й. Има и още, но ще ми е трудно да го обясня с няколко думи. Това, което направих, е нещо подобно на начина, по който върху сноп слънчева светлина изпъкват петната прах, носещи се из въздуха.
Надин стоеше като гръмната, със зяпнала уста, и държеше димящата лъжица.
— Как накара линията да се премести?
— Като използвах жизнената си сила, за да задействам енергиен лъч там, където има нужда от него.
— Значи все пак притежаваш магия — задъхано каза Надин.
— Не, въпрос на тренинг. Стисни глезените й като първия път.
Надин остави лъжицата и стисна Кара за глезените. Плетеницата от линии, спускащи се към краката на Кара, се заизвива и разплете, придвижвайки се от хълбоците към стъпалата й и образувайки прави линии.
— Ето — посочи Дрефан. — Току-що оправи краката й. Виждаш ли как се успокоиха?
— Аз ли го направих? — невярващо попита Надин.
— Да. Но това беше лесната част. Виждаш ли тук? — Той посочи плетеницата от линии, излизаща от главата й.
— Това е най-опасното, което й е причинил пътешественикът по сънищата. Трябва да се разплете. Тези линии сочат, че тя не може да си контролира мускулите. Не може да говори, ослепяла е. Виж. Линията, която излиза от ушите й и се връща към челото й? Единствено тя си е на мястото. Тя вижда и разбира всичко, което казваме. Но не може да реагира.
Калан зяпна.
— Значи ни чува?
— Всяка думичка. Ако не друго, поне знае, че се опитваме да й помогнем. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да се съсредоточа. Всичко трябва да стане в правилния ред, иначе ще я загубим.
Калан протегна ръце към него.
— Разбира се. Направи каквото трябва, за да я спасиш.
Дрефан се зае с работата си, започна да се мести около тялото на Кара, да натиска с пръсти или длани тук и там. От време на време си помагаше с острието на ножа. Нито веднъж не изтегли повече от капка кръв, допирайки метала в плътта й. Почти всеки път, когато го правеше, димните линии се поместваха, разплитаха, някои се изместваха навън и се извиваха на дъга, преди да се върнат в точката, показана от него.
Щом Дрефан стисна плътта между палеца и показалеца й, се изправиха не само линиите над ръцете й, но Кара простена облекчено и изви глава встрани, завъртайки рамене. Това беше първата й нормална реакция. Щом Дрефан бодна глезените й с ножа, тя изохка и започна да диша равномерно, макар и забързано. Калан се изпълни с облекчение и надежда.
Дрефан най-сетне я обиколи цялата и се съсредоточи върху главата й. Притискаше с пръсти хрущяла на носа и челото й. Тялото й се бе успокоило, гърчовете и конвулсиите бяха изчезнали. Гърдите й се повдигаха и отпускаха без усилие.
Дрефан притисна острието между веждите й.
— Това ще оправи нещата — мърмореше си под носа.
Сините очи на Кара се отвориха. Погледът й затърси нещо, докато се спря върху Калан.
— Чух думите ти — прошепна тя. — Благодаря ти, сестро. — бе дошла в съзнание.
Кара не го бе помислила за Ричард. Калан й се усмихна с облекчение. Знаеше какво има предвид Кара. Морещицата я бе чула да казва, че не е сама.
— Хванах Марлин.
Кара се усмихна.
— Караш ме да се гордея, че ти служа. Съжалявам, че трябваше да минеш през всичко това, за да ме излекуваш. Калан се намръщи, не разбра думите й. Кара извърна глава и погледна надвесения над нея Дрефан.
— Как си? — попита я той. — Нормално ли е всичко?
Веждите й се вдигнаха в изумление и неразбиране, граничещо с паника.
— Господарю Рал? — невярващо попита тя.
— Не, аз съм Дрефан.
Той вдигна двете си ръце и махна качулката от лицето си. Калан и Надин едновременно ококориха очи.
— Но Мрачният Рал беше и мой баща. Аз съм наполовина брат на Господаря Рал.