Но едно знаеше със сигурност — че за да стане, трябва да вложи цялата си енергия в усилието, иначе Кара нямаше да повярва, че именно магията я е спасила, щеше да припише заслугата на Ричард. И тогава щеше да се чувства задължена да спази обещанието си.
Чувстваше се така, сякаш вътрешностите му са завързани на възел. Коленете му трепереха. Беше всмукан в свят на истински ужас. Не беше съвсем сигурен, че нещата ще се развият така, както му се искаше.
По-лошо, не беше съвсем сигурен, че не е сбъркал, като спаси живота й.
Ричард повдигна брадичката й.
— Мечът на истината направи своя избор. Избра да живееш, да имаш още един шанс. Трябва да приемеш решението му.
Кара кимна в ръката му.
— Да, Господарю Рал.
Той протегна ръка и й помогна да се изправи. Самият той едва стоеше прав. Запита се дали ако беше на нейно място, щеше да успее да се държи на краката си толкова сигурно, колкото тя.
— За в бъдеще ще се справям по-добре, Господарю Рал.
Ричард придърпа главата й на рамото си и я притисна за момент — нещо, което копнееше да направи. Тя отвърна с благодарност на прегръдката му.
— Само това искам от теб, Кара.
Тя се насочи към вратата, но той я повика. Тя се обърна.
— Въпреки всичко трябва да бъдеш наказана.
Тя сведе очи.
— Да, Господарю Рал.
— Утре следобед. Ще трябва да се научиш да храниш катерици.
Тя вдигна очи.
— Господарю Рал?
— Искаш ли да се научиш да храниш катерици?
— Не, Господарю Рал.
— Тогава това ще ти е наказанието. Вземи Бердин и Райна. Те също трябва да си получат своето.
Ричард затвори вратата след нея, облегна се назад и стисна очи. Адът на яростта на меча бе изстискал всичките му чувства. Сега се чувстваше слаб и празен. Трепереше толкова силно, че едва се държеше на крака.
Почти му прилоша при живия спомен за погледа в очите й, когато замахна към нея и тя очакваше удара всеки миг да се стовари отгоре й. Беше готов да посрещне фонтана от кръв и разхвърчали се кости. Костите и кръвта на Кара. На един човек, когото обичаше.
Направи необходимото, за да спаси живота й. Но на каква цена?
През главата му пробяга пророчеството. Прилоша му така, че се свлече на колене, облян в студена пот и обзет от ужас.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Войниците, които беше поставил на стража в коридорите около покоите на Майката Изповедник, отстъпиха встрани, щом видяха Ричард, и всеки удари с юмрук покритата си с ризница гръд. Той небрежно отвърна на поздрава им, без да забавя крачка, златотканото му наметало се развяваше зад гърба му. Войниците кръстосаха копия пред трите Морещици и двамата огромни гардове, които го следваха от разстояние. Когато определяше постовете, Ричард даде на стражите доста кратък списък с имената на онези, които се допускат да минават през позициите им. Петимата гардове не бяха в него.
Хвърли поглед назад и видя как Агиелите се вдигат в юмруците. Срещна погледа на Кара. Трите Морещици неохотно свалиха оръжията си.
Петимата гардове се отдръпнаха пред предизвикателството и заеха позиция зад войниците. По сигнал на Кара, Райна и Улик бързо потънаха надолу по коридора. Без съмнение ги беше изпратила да търсят пролука от другата страна на коридора.
Щом зави зад предпоследния ъгъл преди стаята на Калан, Ричард видя Надин да седи в коридора. Клатеше крака като отегчено малко момиченце, което чака да го пуснат да поиграе навън. Щом го видя, скочи от мястото си.
Изглеждаше изкъпана и свежа. Гъстата й коса блестеше. Ричард смръщи чело. Роклята й му се стори по-тясна от предишния ден. Като че ли прилепваше по-плътно до ребрата и хълбоците й, разкривайки съблазнителните форми на тялото й, които не бе забелязал преди. Знаеше, че роклята е същата. Реши, че си въобразява. Гледката на щедро изложената й на показ фигура му напомни, че някога…
Тя обузда порива си и стиснала кичур коса в ръка, му се усмихна. С приближаването му радостта й, че го вижда, се охлади. Щом той се спря пред нея, тя инстинктивно отстъпи назад и се прилепи до стената.
Не издържа на погледа му.
— Ричард. Добро утро. Чух да говорят, че вече си се върнал. Канех се… — Тя махна с ръка и проследи жеста си с поглед, намерила извинение да отвърне очи. — Дойдох… да видя как е Калан тази сутрин. Трябва… хм… трябва да сменя мехлема. Просто чаках, за да съм сигурна, че сее събудила и…