— Какво искаш да кажеш, как така си ме взела за Нанси? Не усети ли, че съм аз?
— Че как да те усетя?
Той сви рамене.
— Ами аз винаги усещам, като влизаш. Не е нужно да те виждам.
Тя намръщи чело невярващо.
— Не е възможно.
— Напротив, така е.
— И как го правиш?
— Ами първо, ухаеш неповторимо. Познавам звуците на тялото ти, начина, по който се движиш, по който спираш. Всичко това е характерно само и единствено за теб.
Тя се намръщи още повече.
— Сигурно се шегуваш. Наистина ли? Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Ти не ме ли познаваш по тези неща?
— Не. Но доколкото знам, си прекарал доста голяма част от живота си в гората, наблюдавайки, душейки, вслушвайки се. — Тя го прегърна със здравата си ръка. — Въпреки това още не съм сигурна, че ти вярвам напълно.
— Ами тогава ме пробвай някой път. — Ричард я по гали по косата. — Как си? Как е ръката?
— Добре съм. Не е толкова лошо. Не като оня път, когато ме удари старейшината Тофалар. Помниш ли? Тогава беше по-сериозно.
Той кимна.
— Защо си станала от леглото? Нали ти се каза да почиваш.
Тя го мушна в корема.
— Стига. Добре съм. — Огледа го от главата до пети те. — А ти изглеждаш повече от добре. Не мога да повярвам, че си направил това за мен. Прекрасен си, Господарю Рал.
Ричард нежно я целуна по устните. Тя се опита да го примами в по-страстна целувка, но той се отдръпна.
— Страх ме е да не те нараня.
— Ричард, добре съм наистина. Преди бях изтощена, защото бях използвала силата си, освен всичко друго. Хората са се заблудили, че съм по-зле, отколкото всъщност бях.
Той я огледа внимателно, след което се наведе и я целуна така, както отдавна копнееше.
— Така е по-добре — едва чуто прошепна тя, щом устните им се разделиха. После се дръпна. — Ричард, видя ли се с Кара? Ти си тръгна толкова бързо и с онзи твой поглед. Нямах време да поговоря истински с теб. Не беше по нейна вина.
— Знам. Каза ми.
— Не си й се карал, нали?
— Поговорихме си.
Тя примигна.
— Поговорили сте си. Какво можеше да каже тя. Не се е опитала да те убеждава, че е…?
— Какво прави Надин още тук?
Тя го погледна. Сграбчи го за китката.
— Ричард, по… по ръката ти има кръв…
Тя вдигна поглед ужасена.
— Какво си направил? Ричард… не си я наранил, на ли? — Тя повдигна ръката му и я огледа по-добре. — Ричард, прилича ми на… когато ти…
Тя го стисна с всичка сила за ризата.
— Не си я наранил, нали? Кажи ми, че не си я наранил!
— Искаше да бъде екзекутирана. Остави ме да избера как да го направя. Иначе щеше да го направи сама. Аз из брах меча — както със старейшините в селото на Калните.
— Тя добре ли е? Добре е, нали?
— Добре е.
Калан се вгледа в очите му, без да сваля притесненото изражение от лицето си. — А ти? Добре ли си?
— Бил съм и по-добре. Калан, какво прави Надин още тук?
— Просто остана да ни погостува, това е. Видя ли се вече с Дрефан?
Ричард я бутна назад, щом тя се опита да прислони глава на гърдите му.
— Какво прави тя тук? Защо си я поканила да остане?
— Трябваше да го направя, Ричард. Проблемите, създадени от Шота, никога не се разминават лесно. Би трябвало да го знаеш. Трябва да знаем какво става, за да сме сигурни, че можем да го предотвратим.
Ричард се приближи до стъклената врата и се загледа към Кулата, извисяваща се над града. Кулата отвърна на погледа му.
— Не ми харесва това. Никак.
— Нито пък на мен — каза Калан иззад него. — Ричард, тя ми помогна. Изобщо не мислех, че ще й стиска да си вдигне очите, а тя го направи. Тя също е объркана от хода на събитията. Тук става нещо повече от онова, което се вижда на повърхността. И трябва да използваме глави те си, за да разберем какво е, а не да се свираме под одеялата.
Той въздъхна.
— Разбирам, че имаш право, но въпреки това не ми харесва. Добре че си избирам все умни жени.
Той усети как Калан приглажда роклята си зад него. Уханието й го успокояваше.
— Разбирам защо си я харесвал. Тя е прекрасна жена, освен че е добра лечителка. Сигурно те е заболяло.
Кулата сякаш поглъщаше сутрешната светлина в черния си камък. Трябваше да се качи там.
— Какво да ме е заболяло?
— Когато си я хванал да се целува с Майкъл. Каза ми.
Ричард се завъртя, долната му устна се отпусна невярващо.
— Какво ти е казала?
Калан махна към вратата, сякаш Надин можеше да влезе и сама да потвърди.
— Че си я хванал да се целува с брат ти.
— Да се целува?!
— Така каза.
Ричард отново заби гневен поглед в прозореца.
— Нима?
— А не е ли? Да не би да искащ да кажеш, че си ги хванал…
— Калан, снощи пред дупката загубихме шестнайсет войници. Още дванайсет може да не изкарат деня. Имам гардове, на които не мога да доверя сигурността на любимата си жена. Една вещица има фиксидея да ни създава проблеми. Джаганг ни изпраща съобщения по живи трупове. Наоколо се мотае Сестра на мрака. Половината армия на Ейдиндрил има здравословни проблеми и ако се наложи да се бие, няма да може. Представители на различни страни чакат за среща с нас. Появи се мой полубрат, който никога не съм предполагал, че съществува. Струва ми се, че имаме по-важни неща да обсъждаме, от колкото затрудненията на Надин… затрудненията на Надин с истината!