„Не показвай страха си.“
— „За да потуши адския огън, той трябва да потърси лек във вятъра. Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.“
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Калан усети как по бузите й потичат сълзи.
— Ричард — Тя преглътна стона си. — Ричард, знаеш, че никога… Не вярваш, че бих могла… Кълна се в живота си. Никога не бих… Трябва да ми повярваш.
Той я притисна до себе си и тя загуби контрол над чувствата си, потънала в море от мъка.
— Ричард — зарида в гърдите му. — Никога не бих те предала. За нищо на света. Нито дори ако това ще ме спаси от вечни мъки в ръцете на Пазителя.
— Знам. Разбира се, че го знам. А ти, както и аз, знаеш, че едно пророчество не може да се тълкува според думите му. Не се оставяй да те нарани. Нали точно това иска Джаганг. Той дори не знае какво означава пророчеството. Написал го е там просто защото думите му звучат като нещо, което би искал да чуе.
— Но… — тя не можеше да спре да хлипа.
— Шшш. — Той притисна главата й с голямата си ръка.
Ужасът от предишната нощ и още по-огромният ужас от пророчеството я хвърлиха в неконтролируемо ридание. Никога не бе плакала пред лицето на битка, но изпитала сигурността на ръцете му, този път не можа да се въздържи. Отнесе я поток от сълзи, не по-малко буен от потока в отводнителния тунел.
— Калан, не допускай да повярваш на това пророчество. Моля те, недей.
— Но в него се казва… Ще те…
— Чуй ме. Не ти ли казах да не ходиш да разпитваш Марлин? Не те ли уверих, че сам ще го направя веднага щом се върна, че там долу е опасно и не искам да се забъркваш?
— Да, но се страхувах за теб и просто исках…
— Престъпи желанията ми. Независимо какви са били подбудите ти, тръгна пряко волята ми, нали така?
Тя кимна, заровила лице в гърдите му.
— Може точно това да е предателството, за което се говори в пророчеството. Беше ранена, кървеше. Предаде ме, а по тялото ти имаше кръв. Твоята кръв.
— Не бих нарекла онова, което направих, предателство. Сторих го заради теб, защото те обичам и се притеснявах за сигурността ти.
— Но нима не разбираш? Думите в едно пророчество не винаги изразяват онова, което ни се счува. В Двореца на пророците в Стария свят и Натан, и Уорън ме предупреждаваха, че пророчествата не се разбират чрез думите. Думите са само далечно свързани с едно пророчество.
— Но не виждам как…
— Казвам, че причината би могла да е толкова проста. Не можеш да допуснеш някакво пророчество да вземе контрол над страховете ти. Не го позволявай.
— И Зед така ми казваше. Спомена, че имало пророчества за мен, които не би ми казал, защото на думите не можело да се вярва. Че с право пренебрегваш думите в пророчествата. Но това тук е различно, Ричард. В него се казва, че ще те предам.
— Нали вече ти дадох пример за това колко просто би могло да се окаже всичко.
— Светкавицата не е просто нещо. Удар от светкавица символизира убийство. Или поне е ясна декларация на начина, по който ще умреш. В пророчеството се казва, че ще те предам и поради тази причина ще умреш.
— Не вярвам, Калан. Обичам те. Знам, че не е възможно да ме предадеш. Никога не би го направила, не би ме наранила. Знам го.
Калан се вкопчи в ризата му и простена:
— Точно затова Шота е изпратила Надин. Иска да се ожениш за друга, защото знае, че ще стана причина за твоята смърт. Шота се опитва да те спаси. От мен.
— И преди си мислеше подобно нещо, но се оказа, че греши. Помниш ли? Ако беше постигнала своето, нямаше да можем да спрем Мрачния Рал. И досега щяхме да сме под неговата власт, ако бяхме повярвали на предсказанията й за бъдещето. С това пророчество е същото. — Ричард я сграбчи за раменете и я бутна на една ръка разстояние, за да може да я погледне в очите. — Обичаш ли ме?
Рамото, притиснато от силната му ръка, я заболя, но тя не се отдели от него.
— Повече от самия живот.
— Тогава повярвай ми. Няма да позволя пророчество то да ни унищожи. Обещавам. Накрая всичко ще се под реди. Ще видиш. Да не мислим за проблема, а за разрешението му.
Тя избърса сълзите от очите си. Звучеше толкова уверен в себе си. Убедеността му я успокои и повдигна духа й.
— Прав си. Извинявай.
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
— Разбира се, но не виждам как ще изоставим отговорностите си за толкова дълго време…
— Плъзгата.
Тя примигна.
— Моля?
— Плъзгата, в Магьосническата кула. Мислех за това. Пропътувахме с нея целия път до Стария свят и обратно. С магията й. Отне по-малко от ден в едната посока. Мога да я събудя и да пътуваме с нея.