— Но тя ще ни отведе в Стария свят, в Танимура. А Джаганг е някъде там.
— Това е доста по-близо до селото на Калните от Ейдиндрил. Освен това мисля, че Плъзгата може да пътува и до другаде. Попита ме къде искам да отида. Това означава, че може да ходи и другаде. Може да ни заведе много по-близо до Калните, от Танимура.
Калан, забравила сълзите си пред перспективата да осъществят съкровеното си желание, се загледа в Кулата.
— Може би ще успеем да стигнем при Калните, да се оженим и да се върнем само за няколко дни. Толкова можем да си позволим.
Ричард се усмихна и я прегърна.
— Разбира се.
Калан избърса и последната сълза от очите си и се завъртя в ръцете му.
— Как винаги успяваш да измислиш всичко?
Той кимна с глава към леглото:
— Имам силна мотивация.
Калан, цъфнала в усмивка, тъкмо се канеше да го награди с нещо не съвсем благоприлично, когато на вратата се почука. Без да дочака отговор, в рамката се подаде главата на Нанси.
— Добре ли си, Майко Изповедник? — Тя погледна многозначително Ричард.
— Да. Какво има?
— Лейди Надин пита дали може да ви смени мехлема.
— Сега ли? — мрачно попита Калан.
— Да, Майко Изповедник. Но ако сте… неразположена, мога да я помоля да почака, докато…
— Пусни я да влезе, щом е така — каза Ричард.
Нанси се поколеба.
— Ще трябва да свалим горната част на роклята ви, Майко Изповедник. За да стигнем до превръзката.
— Няма проблем — прошепна Ричард в ухото на Калан. — И без това трябва да поговоря с Бердин. Имам малко работа за нея. Искам да поработи върху дневника на Коло.
— Защо?
Той я целуна по челото.
— Знанието е оръжие. А аз възнамерявам да бъда изключително добре въоръжен. — Той погледна Нанси. — Имаш ли нужда от помощта ми за роклята?
Нанси успя едновременно да се намръщи и изчерви.
— Предполагам, това означава, че ще се справиш. — На вратата той се обърна към Калан. — Ще почакам Надин да приключи, а после най-добре да отидем да видим този Дрефан. Имам една задача за него. Бих искал… бих искал да си с мен.
Щом той излезе, Нанси приглади назад късата си кестенява коса и отиде зад Калан, за да й помогне да разкопчае роклята си.
— Роклята на Майка Изповедник, с която бяхте вчера, е невъзвратимо повредена.
— Очаквах го.
Все едно. Изповедниците имаха по цяла колекция рокли. Роклите на всички Изповедници бяха черни, само Майката Изповедник се обличаше в бяло. Помисли си за синята сватбена рокля, която щеше да облече.
— Нанси, спомняш ли си времето, когато те ухажваше съпругът ти?
Нанси се спря.
— Да, Майко Изповедник.
— Тогава сигурно помниш и какво е някой непрекъснато да се мотае наоколо, когато си насаме с него?
Нанси смъкна роклята от рамената на Калан.
— Майко Изповедник, на мен не ми беше позволено да оставам насаме с него преди сватбата. Бях малка и неопитна. Родителите ми с право ме надзираваха и обуздаваха импулсите на младостта.
— Нанси, аз съм голяма жена. Аз съм Майката Изповедник. Не искам ти и другите момичета да надзъртате в стаята ми всеки път, когато Ричард е при мен. Ох!
— Извинявайте. Моя беше вината. Не е прилично, Майко Изповедник.
— Това решавам аз.
— Щом казвате, Майко Изповедник.
Калан вдигна ръка, за да може Нанси да измъкне ръкава й.
— Да, казвам.
Нанси хвърли поглед към леглото.
— Била сте зачената в това легло. Кой знае колко Майки Изповедници преди вас са заченали дъщерите си в него. То поддържа традицията. Само омъжени Майки Изповедници могат да водят мъжете си в него, за да заченат дете.
— И никой от тези мъже не е бил обичан. Аз не съм зачената от любов, Нанси. Моето дете, ако имам такова, ще бъде рожба на любовта.
— Още по-сериозна причина това да стане с благословията на добрите духове — в светостта на брака.
Калан не й каза, че добрите духове бяха завели нея и Ричард на едно място между световете, за да осветят връзката си.
— Добрите духове знаят какво изпитват сърцата ни. За нас двамата не съществува никой друг, нито някога ще съществува.
Нанси си намери работа с превръзката.
— И вие сте нетърпелива да го направите. Също както дъщеря ми и нейният избраник.
Де да знаеше Нанси колко е нетърпелива Калан.
— Не е това. Просто не искам да надзърташ в стаята ми, когато Ричард е при мен. Скоро ще се оженим. Обрекли сме се невъзвратимо един на друг.
Нали знаеш, има разлика между това да обичаш някого и просто да скочиш в леглото му. Разбираш ли? Не мога да целувам бъдещия си съпруг и да му позволявам да успокоява болката от раните ми, ако ти през две минути си пъхаш главата през вратата. Нали?