— Да, Майко Изповедник.
Надин почука.
— Може ли?
— Да, разбира се. Ето, остави си сака на леглото. Нататък мога и сама, Нанси, благодаря.
Нанси поклати недоволно глава и затвори вратата след себе си. Надин седна на леглото до Калан и се зае да до-развърже бинта. Калан изгледа смръщено роклята й.
— Надин, тази рокля… не е ли същата, с която беше вчера?
— Да, същата е.
— Изглежда…
Надин се огледа.
— Момичетата ми я изпраха, но е… О, разбрах какво имаш предвид. В тунела се скъса, докато плувахме. Част от плата се повреди и трябваше да я взема малко, за да я спася. Откакто напуснах дома си, мислейки за… искам да кажа по време на пътуването, нямам много апетит. Имах си доста грижи и поотслабнах малко. Така че можах да я стесня и да я спася. Не е много тясна. Добре си е.
— Като благодарност за помощта ти мога да се погрижа да получиш нова рокля, в която ще се чувстваш по удобно.
— О, няма нужда, тази ми е достатъчно удобна.
— Да, разбирам.
— Е, раната ти не е по-зле от сутринта. Това е окуражаващо. — Тя внимателно избърса мехлема. — Видях Ричард на излизане. Изглеждаше ми развълнуван. Надявам се, не сте се карали?
Добрият тон на Калан се изпари:
— Не. Беше развълнуван поради друга причина.
Надин се сепна и прекъсна работата си. Наведе се над сака си и извади костено шишенце. Когато го отвори, в стаята се разнесе аромат на смола. Намаза раната и Калан трепна. Щом остана доволна от резултата, започна да намотава бинта обратно.
— Няма причина за притеснение — продължи Надин небрежно. — Понякога любовниците се карат. Това не винаги разтурва връзката им. Сигурна съм, че Ричард ще се осъзнае. Постепенно.
— Всъщност — каза Калан — му казах, че знам за вас двамата. За това какво се е случило. Затова се развълнува.
Надин забави движенията си.
— Какво имаш предвид?
— Споменах му за онова, дето ми разказа — че си направила така, че да те хване да се целуваш с брат му. Че си го „подтикнала“. Нали се сещаш.
Надин омота двата края на бинта около ръката й и пръстите й изведнъж започнаха трескаво да връзват.
— О, това ли.
— Да, това.
Надин не смееше да вдигне очи. Подаде на Калан ръкава на роклята й. Веднага щом Калан пъхна ръката си в него, Надин прибра шишенцето в сака си.
— Това би трябвало да свърши работа. Ще сменя мехлема по-късно днес.
Калан я проследи с поглед как си взима чантата и се отправя към вратата. Повика я. Надин се спря с неохота и се извърна леко.
— Както изглежда, май си ме излъгала. Ричард ми каза какво е станало всъщност.
Бръчиците на Надин изчезнаха в пламналото й лице. Калан се изправи и посочи мек кадифен стол.
— Имаш ли нещо против да изясним нещата? Да ми разкажеш твоята версия?
Надин остана като статуя за миг, после се смъкна върху стола. Скръсти ръце в скута си и заби поглед в тях.
— Казах ти. Трябваше да го подтикна.
— И ти наричаш това „подтикване“?
Надин почервеня още повече.
— Ами — тя махна с ръка, — знаех, че момчетата си изгубват акъла… когато ги удари хормонът. Реших, че това е най-добрият начин да го накарам да… да ме опозори.
Калан изпита смущение, но не позволи да й проличи.
— Май е било малко късничко за това.
— Е, не съвсем. Когато позволих на Ричард да ме за вари с брат му така — гола върху него, явно изпитваща удоволствие, — бях решила в крайна сметка да спечеля единия от двамата. Майкъл бе само игра, това е сигурно.
Калан повдигна вежда.
— И как си си представяла, че…
— Бях отработила всичко. Ричард трябваше да влезе след мен. Като ме види върху Майкъл да викам от удоволствие, трябваше гледката и желанието ми да възбудят в него страст. Тогава да си загуби ума, задръжките и накрая да поиска да ме има.
Калан я гледаше като онемяла.
— И как щеше да ти спечели това Ричард?
Надин се покашля.
— Ами, бях го намислила така: предполагах, че Ричард с радост би ме имал. Щях да се постарая това да стане. После, следващия път, когато ме поиска, щях да кажа не и той щеше да ме пожелае толкова силно — след като веднъж е видял какво е, — че да ме опозори. Ако Майкъл пожелаеше да направи същото, тогава щях да имам възможност да избирам. И щях да избера Ричард. Ако Ричард не ме опозореше и забременеех, щях да кажа, че е от него, и той щеше да се ожени за мен, защото детето можеше да е и негово. Ако не забременеех, а той не ме опозори, е, тогава все пак ми оставаше Майкъл. Реших, че е по-добре да смъкна летвата, вместо да остана на сухо.
Калан не знаеше какво се е случило. Ричард не й беше разказал. Опасяваше се, че Надин ще прекъсне историята до тук. Не можеше да признае пред себе си, че е сигурна в края й, и по-лошо — не искаше да чуе на глас колко успешно е завършил странният план на Надин. В първата версия, тази с целуването, Ричард просто си беше излязъл. Но Калан вече знаеше, че тази версия е лъжлива.