— Майка ти не е била на смъртно легло без надежда за изцеление.
— Ако Мрачният Рал я беше открил, щеше да й при чини неописуеми страдания, меко казано. Не знам доколко познаваш баща ни, но той беше известен с изобретателността си при причиняването на болка и способността си да я удължава. Майка ми живееше в постоянен страх от подобна съдба. Направо полудяваше от ужас. Всяка сянка можеше да я накара да избухне в сълзи. Лечителите по никакъв начин не можеха да променят съдбата й, да я защитят от Мрачния Рал. Ако той искаше да я намери, щеше да го стори. Ако беше останала при лечителите и един ден той я откриеше, щеше да ги изколи до крак, за дето са я скрили. Тя пожертва живота си, за да ми даде шанс да изживея своя.
Калан се стресна при изпращяването на цепеница в огъня. Нито Дрефан, нито Ричард трепнаха.
— Съжалявам — прошепна Ричард. — Дядо ми отведе дъщеря си, моята майка, да я скрие в Западната земя от Мрачния Рал. Предполагам, че той също е осъзнавал опасността, в която се е намирала тя. Опасността, в която съм се намирал аз.
Дрефан сви рамене.
— Тогава значи имаме много общо: прогонени от баща си. Ти все пак си щял да бъдеш пощаден.
Ричард кимна на себе си.
— Той се опита да го стори.
Дрефан любопитно повдигна вежда.
— Наистина ли? Искал е наследник с дарба, а после се е опитал да го убие?
— Той не знаеше, както и аз, че е мой баща. — Ричард върна разговора на въпроса. — Та значи каква е тая работа с добрите духове, дето искаш да си в покой с тях, в случай че трябва да се свържеш с тях днес?
— Лечителите, които ме отгледаха, никога не са криели от мен кой съм. Откакто се помня, знам, че съм копелето на нашия господар, на Татко Рал. Винаги съм знаел, че той може да се появи във всеки един момент и да ме убие. Всяка нощ се молех, благодарейки на добрите духове за поредния ден от живота си, в който баща ми не ме е потърсил и не ми е причинил зло.
— Лечителите не се ли страхуваха, че той може да те открие при тях и да ги убие, задето са те скрили?
— Може би. Никога не са го правели на въпрос. Твърдяха, че не се страхуват за себе си, тъй като винаги можели да кажат, че някой ме е подхвърлил като бебе и не са знаели кой е баща ми.
— Сигурно не им е било лесно.
Дрефан се обърна с гръб към тях и се загледа за известно време в свещите, преди да продължи.
— Това беше животът. Единственият, който познавах. Това, което знам, е, че ужасно се изморих от всекидневния страх, в който живеех — страхът, че той може да дойде.
— Той е мъртъв — каза Ричард. — Няма защо да се боиш от него.
— Точно затова съм тук. Когато усетих скъсването на връзката, а по-късно бе и потвърдено, че е мъртъв, реших, че ще сложа край на ужасите си. Пазеха ме от самото ми пристигане тук. Знаех, че не мога да напускам тази стая. Чувал съм какво се говори за гардовете, с които се заобикаляш. Всичко това бе част от риска, който поех, за да дойда да те видя. Не знаех дали новият Господар Рал също ще иска смъртта ми. Но реших да сложа край на постоянния страх от смъртна присъда, висяща над главата ми. Дойдох да предложа услугите си на Господаря на Д’Хара, ако ги приеме. Или, ако такова е желанието му, да сложи край на живота ми заради греха, че съм се родил. Какъвто и да е неговият избор, всичко ще свърши. Искам да свърши.
Дрефан извърна влажни очи към Ричард.
— Това е, Господарю Рал. Или ми прости, или ме убий. Вече не знам кое от двете ми се иска повече, само те моля — сложи край на това мъчение. Дишането му се учести и накъса. Ричард стоеше и го гледаше в настъпилата тишина. Калан можеше само да предполага какви мисли се въртят в главата му — относно изложеното пред него решение, болезнените сенки на миналото, светлината на надеждата за бъдещето.
Най-сетне Ричард вдигна ръка.
— Казвам се Ричард, Дрефан. Добре дошъл в Д’Хара, в тази Д’Хара, която се бори за свобода от ужаса. Борим се да няма хора, живеещи в страх като теб.
Двамата си стиснаха ръцете. Огромните им, силни длани си паснаха идеално.
— Благодаря ти — прошепна Дрефан, — Ричард.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Разбрах, че си спасил живота на Кара — каза Ричард. — Искам да ти благодаря. Сигурно ти е било трудно да знаеш, че е в числото на личните ми гардове, които в крайна сметка можеха да те наранят… ако нещата не се бяха развили благоприятно за теб.
— Аз съм лечител. Това ми е работата… Ричард. Опасявам се, че ще ми е трудно да свикна да те наричам с друго име освен Господаря Рал. Поне за известно време. Чувствам връзката си с теб — връзката с Господаря Рал.
Ричард сви рамене.
— И на мен ми е трудно да свикна хората да ме наричат Господаря Рал — той прокара пръст по долната си устна. — Имаме ли… Знаеш ли дали… имаме други братя или сестри?