Простена, впила устни в неговите. Дългият ден и болката я бяха изтощили, но не те, а копнежът й за Ричард породи стона й.
Той я придърпа към себе си и се извърна така, че гърбът му да опре в стената. Силните му ръце я притиснаха, почти отделяйки стъпалата й от пода, целувката му стана по-настоятелна. Тя му отвърна по същия начин. Засмука долната му устна и се дръпна, за да си поеме дъх.
— Няма да повярвам, ако Нанси или някоя от помощничките й не е вътре и не ни чака — каза Ричард.
Неговите гардове бяха останали назад в коридора, зад един ъгъл. Двамата най-после бяха сами — рядък лукс. Макар да бе израсла с постоянното присъствие на множество хора около себе си, сега това й се струваше уморително. Да останеш сам бе цяло богатство.
Калан бързо облиза устни и го целуна пак.
— Не мисля, че Нанси ще ни притеснява.
— Нима? — с лукава усмивка попита Ричард. — Ами тогава, Майко Изповедник, кой ще пази девствеността ти? Тя обърса устни в неговите. — Добри духове, никой, надявам се!
Той я изненада с внезапна смяна на темата:
— Какво мислиш за Дрефан?
На този въпрос не бе готова да отговори.
— Защо, ти какво мислиш?
— Ще ми се да имам брат, на когото да мога да се доверя. Той е лечител. Нашият специалист бе впечатлен от начина, по който Дрефан помогна на някои от момчетата. Каза, че поне един от тях ще оживее единствено благодарение на него. Надин беше повече от любопитна за някои от съставките, които той носи в кожените си кесийки на колана. Ще ми се да имам брат, който помага на хората. Няма нищо по-благородно от това.
— Мислиш ли, че си служи с магия?
— Не открих никаква следа в очите му. А съм сигурен, че ако имаше, бих я усетил. Не мога да ти обясня как го правя, как виждам магията да искри около даден човек или да извира от очите му. Но у Дрефан не забелязах нищо подобно. Мисля, че той просто е надарен лечител. Благодарен съм му, че спаси Кара. Поне така твърдеше. Но ако тя сама се е възстановила след смъртта на Марлин, когато връзката й с него се е прекъснала?
Калан не се беше замисляла върху това.
— Значи не му вярваш?
— Не знам. Продължавам да не вярвам в съвпаденията. — Той въздъхна обезсърчен. — Калан, трябва да ми кажеш честно, понеже ми е брат и искам да му вярвам. Май се оказва, че не съм особено добър в преценките си за братя. Ако имаш някаква причина да се съмняваш в него, искам да я чуя.
— Добре. Струва ми се справедливо.
Той сведе глава към нея.
— Например би могла да започнеш от там — защо го излъга?
Тя смръщи вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами защо го излъга, че ти е минало главоболието. Знам, че не те облекчи ни най-малко. Защо му каза, че си добре.
Калан опря длан в бузата му.
— Искам да имаш брат, с който да се гордееш, Ричард, но наистина, предполагам, че онова, дето го каза за съвпаденията, ме е накарало да стоя нащрек, това е.
— Има още нещо за съвпаденията, освен онова което казах ли?
— Не. Надявам се, че ще може да възбуди малко братска любов в сърцето ти. Моля се наистина да не е нищо повече от съвпадение.
— И аз.
Тя го стисна страстно за ръката.
— Знам, че е привлякъл вниманието на всички жени от персонала. Подозирам — доколкото мога да съдя по замечтаните физиономии, — че съвсем скоро ще се превърне в истински разбивач на женски сърца. Обещавам ти, ако ми даде повод да заподозра нещо нередно, веднага да ти кажа.
— Благодаря.
Ричард не се усмихна на думите й, че всички жени били харесали Дрефан. Никога досега не бе проявявал ревност, не бе имал и повод да го прави — дори и тя да не беше Изповедник. Но все пак не можеше да забрави болезнената история с Майкъл. И Калан разбираше, че може би това е причината Ричард винаги да има едно наум. Де да не го беше споменавала.
Той прокара пръсти през косата й и я целуна, като държеше главата й между дланите си. Тя се дръпна.
— Защо Надин беше с теб днес следобед?
— Кой?
Той пак се надвеси над нея, а тя се дръпна.
— Надин. Не я ли помниш? Жената с тясната рокля?
— О, тази Надин.
Тя го сръчка в ребрата.
— Значи си забелязал роклята й.
Той смръщи чело.
— Не мислиш ли, че роклята и беше някак различна днес?
— О, да, беше. И така, защо тя беше с теб?
— Защото е лечител. Не е лош човек. Има и добри качества. Помислих си, че след като и без друго е тук, може да свърши нещо полезно. Накарах я да провери дали мъжете приготвят чая по правилната технология, дали го правят достатъчно силен. Тя като че ли с радост се отзова.
Калан си спомни усмивката на Надин, когато Ричард я помоли да отиде с него. Беше очевидно щастлива, това добре, но не само защото има възможност да помогне. Усмивката й беше предназначена за Ричард. Както и роклята й.