Калан и Ричард стояха в неловката тишина, загледани в празния коридор.
— Да ни го каже една курва — промълви Калан.
Ричард прокара ръце през лицето си.
— Може би е права.
— Може би — с неохота призна Калан.
— Е, лека нощ. Приятни сънища.
— И на теб. Ще си те представям в малката стаичка, където си се настанил.
Той се наведе и я целуна по бузата.
— Няма да си лягам веднага.
— Какво ще правиш?
— О, ами мислех да ходя да се хвърля в конските изпражнения.
Тя го стисна за широкия кожен ремък, минаващ през кръста му.
— Ричард, не съм сигурна колко още ще издържа. Да ли изобщо ще успеем да се оженим, преди да се е случило още нещо?
— Ами веднага, щом се убедим, че тук всичко е наред отиваме да събудим Плъзгата. Обещавам ти. Добри духове, обещавам ти.
— Какво трябва да е наред?
— Веднага щом се убедим, че мъжете се оправят, а съм доволен от още някои неща. Искам да се убедя, че Джаганг не би могъл да изпълни заплахите си. Ден-два и се надявам войниците да се стабилизират. Само ден-два. Обещавам.
Тя стисна по един от пръстите му във всеки свой юмрук и мечтателно се вгледа в очите му.
— Обичам те — прошепна. — След няколко дни или след цяла вечност — все едно — твоя съм. Независимо дали ще получим благословия или не, съм твоя завинаги.
— В сърцата си ние вече сме едно. Добрите духове знаят, че е така. Искат да сме заедно, вече го доказаха. И ще бдят над нас. Не се тревожи — и ние ще получим благословията. — Той тръгна, но се обърна и я погледна смутено. — Само дето ми се искаше Зед да присъства на сватбата ни. Добри духове, толкова ми се иска. И да е тук, за да ми помогне.
Щом той се обърна да я погледне иззад ъгъла, Калан му прати въздушна целувка. Вмъкна се в празните си, самотни покои и се хвърли на огромното легло. В главата й изплуваха думите на Надин: „Шота ми разказа за теб.“ Зарида отчаяно.
— Е, значи няма да спиш… тук тази нощ? — попита Кара, щом се разминаха.
— А какво те караше да мислиш, че ще спя? — парира въпроса й Ричард.
Кара сви рамене.
— Нали ни накара да чакаме зад ъгъла.
— Може да съм искал да целуна Калан за лека нощ, без вие двете да преценявате уменията ми.
Кара и Райна се усмихнаха — за първи път пред него този ден.
— Вече съм те виждала да целуваш Майката Изповедник — каза Кара. — Както изглежда, си доста талантлив. Винаги я оставяш без дъх и с желание за още.
Макар да не му беше до смях, все пак се усмихна, защото му беше приятно да вижда как те се усмихват.
— Това не означава, че съм талантлив, а само че ме обича.
— И мен са ме целували — каза Кара. — Видях как целуваш ти. Струва ми се, въз основа на опита, който имам, мога да кажа, че си доста талантлив. Понадзъртнахме иззад ъгъла.
Ричард, усетил как се изчервява, се опита да звучи възмутен:
— Заповядах ви да стоите зад ъгъла!
— Наше задължение е да бдим над теб. А за да го направим, не можем да си позволим да те изпускаме от поглед. Подобни заповеди не изпълняваме.
Ричард поклати глава. Не можеше да се ядоса на нарушаването на заповедите си. И как би могъл, когато те рискуваха да си навлекат гнева му, но пак оставаха да го пазят. По този начин не бяха изложили Калан на опасност.
— Какво ще кажеш за Дрефан?
— Той ти е брат, Господарю Рал — каза Райна. — Приликата е очевидна.
— Знам, че приликата е очевидна. Въпросът ми е какво мислиш за него.
— Не го познавам, Господарю Рал — каза Райна.
— Аз също не го познавам. Вижте, няма да ви се разсърдя, ако ми кажете, че не го харесвате. Всъщност, ако наистина не го харесвате, бих искал да знам. Ти, Кара?
Какво мислиш за него?
Тя сви рамене.
— Никога не съм целувала който и да е от двама ви. Но от това, което видях, предпочитам да целуна теб.
Ричард постави ръце на хълбоците си.
— Какво означава това?
— Вчера бях ранена и той ми помогна. Но не ми харесва фактът, че господарят Дрефан се появи именно сега, по едно и също време с Надин и Марлин.
Ричард въздъхна.
— И аз си го помислих. Моля се хората да не ме съдят според това кой е баща ми. А се улавям, че с Дрефан постъпвам именно така. Наистина ми се иска да му вярвам. Моля ви и двете, ако имате някаква причина за притеснение, не се страхувайте да я споделите с мен.