Очите на Зед се вдигнаха в искрена изненада.
— Защо го казваш? Получавал съм признания, че съм най-приятният спътник. Дали не ни остана малко от онази наденичка?
Ан завъртя очи.
— Не. Какво те притеснява този път?
Зед проследи с поглед мъж, който припряно се озърна в двете посоки, преди да потъне във вратата в края на тъмната алея.
— Какво прави Натан вътре?
Ан огледа през рамо пустата улица, осеяна с разорани, заледени бразди. Прибра посребрен кичур коса в хлабавия възел на тила си.
— Сигурно си търси топла вечеря и легло — смръщено отвърна Ан. — Ако изобщо е вътре.
— Нали ти показах как да усещаш нишката на магията, с която му закачих облак-следач. Почувства го, почувства Натан.
— Да, така е — призна Ан. — И въпреки това сега, когато най-накрая го хванахме и знаем, че е тук вътре, на изведнъж не ти харесва.
— Да, не ми харесва — отнесено отвърна Зед. — Не ми харесва.
Смръщеното лице на Ан се поуспокои и стана сериозно.
— Какво те тревожи?
— Погледни знака, Ан, след името.
Чифт женски крака, вдигнати нагоре, изобразяваха знак V.
Тя се извърна и го изгледа като малоумен.
— Зед, човекът престоя затворен в Двореца на пророците почти хиляда години.
— Току-що го каза — престоял е затворен. — Зед потупа яката, наречена Рада’Хан, обвиваща собствения му врат, яката, която тя му постави, за да го подчини на волята си. — Натан не е склонен отново да надява яката на врата си. Вероятно му е отнело стотици години планиране, съчетано с благоприятно развитие на събитията, за да успее да свали яката от врата си и да се измъкне. Направо тръпки ме побиват, като си помисля как този човек е могъл да въздейства или директно да промени събитията чрез пророчество, за да накара съдбата да му предостави възможност да се освободи от яката. А сега очакваш от мен да повярвам, че е влязъл в тази странноприемница само за да си намери жена? И то при положение, че знае, че сигурно си по петите му?
Ан го гледаше невярващо.
— Зед, да не би да ми казваш, че Натан е въздействал върху събитията — с пророчества — само и само да си махне яката от врата?
Зед хвърли поглед през пътя и поклати глава.
— Казвам само, че тая работа не ми харесва.
— Вероятно толкова много е искал онова вътре, че е забравил за мен. Просто е копнял за женска компания и не е обърнал внимание на опасността от залавяне.
— Познаваш Натан от повече от девет века. Аз го познавам отскоро. — Той се надвеси над нея и повдигна вежда. — Но дори аз знам, че тук има нещо. Натан може да е всичко друго, но не и глупав. Той е магьосник със забележителен талант. Правиш сериозна грешка, ако го подценяваш.
Тя се вгледа в очите му за момент.
— Прав си. Може да е капан. Натан не би ме убил, за да избяга, но като изключим това… Може би си прав.
Зед се изпъчи.
— Зед — продължи Ан, прекъсвайки продължителна та тягостна тишина. — Тази работа с Натан е важна. Трябва да го хванем. Преди, когато открихме опасност в пророчествата, той ми помогна, но въпреки това си остава Пророк. Пророците са опасни. Не защото искат нарочно да създават проблеми, но поради природата на пророчеството.
— Не е нужно да ме убеждаваш в това. Познавам добре опасностите от пророчествата.
— Винаги сме държали под ключ пророците, защото ако се мотаят на свобода, представляват потенциална катастрофа. Пророк, който иска да извърши беля, обикновено я прави. А дори такъв, който няма подобни намерения, представлява опасност не само за другите, но и за себе си. Хората обикновено изливат мъстта си върху онзи, който им известява истината. Пророчеството не е за да бъде чуто от нетренирани уши, от хора, които нямат представа от магия, още по-малко от пророчества. Веднъж, както понякога правехме по негова молба, пуснах една жена да го посети. Зед се намръщи насреща й.
— Водила си му проститутки?
Ан сви рамене.
— Бяхме наясно със самотата на неговия затвор. Не че беше особено приятно, но да, от време на време му на брахме компания. Не бяхме чак толкова безсърдечни.
— Колко великодушно от ваша страна.
Ан отвърна очи от него.
— Правехме необходимото, като го държахме заключен в Двореца, но ни беше жал за него. Та нали не по негов избор се е родил с дарбата на Пророк. Винаги го предупреждавахме да не казва на жените, които го посещаваха, пророчества. Но веднъж го направи. Жената избяга от Двореца, крещейки. Така и не разбрахме как е успяла да ни се измъкне. Още преди да я открием, вече беше разпространила пророчеството. Избухна гражданска война. Загинаха хиляди. Сред тях жени и деца.
Понякога Натан изглежда като побъркан, не с всичкия си. Понякога си мисля, че това е най-опасно неуравновесения човек, който съм виждала. Натан гледа света не само чрез видимото, но и през филтъра на пророчествата, които се явяват в главата му. Когато му се скарах, той отрече да си спомня такова пророчество или пък да го е казвал на жената. Едва по-късно разбрах — когато успях да свържа няколко други пророчества, — че едно от загиналите деца е било момче, назовано в пророчеството като онзи, който ще управлява с насилие и убийства. Ако това момче беше оживяло и пораснало, щяха,да загинат незнайно колко десетки хиляди. Натан елиминира това опасно разклонение на пророчеството. Нямам никаква представа колко знае, но няма да разкрие, този човек. Пророкът, от друга страна, има потенциала със същата лекота да причинява и вреда. Пророк, който иска да спечели власт, има голям шанс да завладее света.