Семплата роба му липсваше, но отдавна се бе разделил с нея — по настояване на Ейди. Старата чародейка бе избрала новата им маскировка — всеки би разпознал могъщия магьосник по задължителната семпла роба. Зед подозираше, че тя просто не е харесвала любимата му дреха и е предпочитала да го гледа облечен в тази.
Ейди му липсваше, сърцето му се свиваше при мисълта колко ли страда тя, смятайки го за мъртъв. Почти всички предполагаха така. Когато им остане време, може би ще накара Ан да прати вест по дневника, за да разбере Ейди, че той е жив.
Но най-много го болеше за Ричард. Момчето има нужда от него. Ричард бе роден с дарбата и без точни указания как да я използва, можеше да се окаже по-безпомощен от орле, изпаднало от гнездото си. Добре поне, че Мечът на истината е с него да го пази — засега. Зед възнамеряваше да тръгне към Ричард веднага щом заловят Натан. Това щеше да стане съвсем скоро.
Ханджията огледа лъскавите дрехи на Зед, погледът му се спря върху златната тока на колана му. От няколко сепарета край стената вдясно наблюдаваха два-три чифта очи на мъже, загърнати с дрипави кожи и прокъсани вълнени шалове. Върху покрития със слама под се мъдреха две празни дървени маси, чакащи някой да яде и пие върху тях.
— Един сребърен грош за стая — вяло подхвърли собственикът. — Ако искаш компания — още толкова.
— Както изглежда, изборът ми на дрехи ще ми излезе соленичък — отбеляза Зед.
Набитият ханджия се усмихна накриво и протегна напред месестата си ръка с дланта нагоре.
— Цената си е цена. Искаш ли стая или не?
Зед метна в дланта на мъжа сребърна монета.
— Третата врата вляво. — Той наклони къдравата си кестенява глава към коридора в дъното. — Не искаш ли компания, старче?
— Ами така ще трябва да си поделиш сухото с момичето, което ще повикаш. А си рекох, дали няма да си склонен да спечелиш малко нещо отгоре. Всъщност не съвсем малко.
Мъжът присви любопитно чело и стисна сребърната монета в дланта си.
— В смисъл?
— Ами подочух, че един скъп стар приятел бил отседнал тук. Доста отдавна не съм го виждал. Ако е тук тая нощ, може да ми посочиш стаята му. Ще бъда толкова щастлив и опиянен от радост да го видя, че може да извърша глупостта да се разделя с една златна монета. Цяла-целеничка.
Ханджията отново го изгледа от глава до пети.
— Тоя твой приятел има ли си име?
— Е — поде Зед тихо, — като много от другите ти гости и той има проблем с имената — май не може да ги помни дълго и затова все му се налага да си избира нови. Но мога да ти кажа, че е висок, по-възрастен и с бяла коса до широките му рамене.
Мъжът прокара език по вътрешната страна на бузата си.
— Ами… в момента… е зает.
Зед извади златна монета, но дръпна ръката си, щом ханджията се протегна да я вземе.
— Според теб. Защо не ме оставиш да преценя сам колко е зает?
— Ами ще ти струва още един сребърен грош.
Зед положи усилия да не повишава глас:
— За какво?
— Ами за компанията и времето на момичето.
— Нямам намерение да се възползвам от момичето ти.
— Така говориш. Като я видиш с него, може да се от метнеш от думите си и да решиш да си възвърнеш… младостта. При мен практиката е първо мангизите. Ако тя рече, че си я удостоил само с усмивка, ще си получиш обратно сребърния грош.
Зед знаеше, че е абсурд да се надява на това. Неговата дума щеше да тежи срещу нейната, около която щеше да витае сладкият ореол на допълнителната печалба. Не че цената имаше значение, но не му бе приятно да го прави. Бръкна в един вътрешен джоб и подаде сребърна монета.
— Последната врата вдясно — каза ханджията и се обърна. Веднага след това отново погледна Зед. — До неговата стая имаме гостенка, която не желае да я безпокоят.
— Няма да безпокоя гостите ти.
Той се усмихна лукаво на Зед.
— Както е сама, й предложих малко компания — без допълнително заплащане, — а тя рече, че ако някой смути почивката й, жив ще ме одере. На женска, на която й стиска да дойде сама на такова място, съм склонен да вярвам. Ако я събудиш, трябва да й върна парите. Ще си ги удържа от теб. Ясно?
Зед кимна разсеяно, докато обмисляше набързо възможността да си поиска нещо за ядене — беше гладен, — но с неохота прогони тази мисъл.
— Случайно да имате задна врата, в случай че… имам нужда от малко нощен въздух? — Не му се искаше Натан да се измъкне от другаде. — Бих проявил разбиране, ако се изисква допълнително заплащане.