„Ню Йорк Таймс“
9 март 1982
В петък членовете на Главна прокуратура съобщиха, че Антъни Коломбо ще бъде даден под съд по Закона за изнудването и корумпираните организации. Предполагаемият гангстерски бос беше обвинен в убийство, опит за убийство, изнудване, търговия с наркотици и документна измама. Сред обвиняемите са и тримата синове на покойния глава на семейството Джоузеф Коломбо. Ще бъдат съдени и двайсет и двама от по-активните съдружници на фамилията. Източници, близки до прокуратурата, смятат, че неколцина от обвиняемите са се споразумели с правителството да свидетелстват срещу Тони Коломбо и висшите му служители.
„Ню Йорк Таймс“
10 януари 1996
Телевизионният ветеран Коул Харис е освободен от поста си на кореспондент за новините на Ю Би Си в Ню Йорк. Уволнението е явно заради отказа на Коул да свали от ефир репортаж за организираната престъпност в американската политика. Предаването разобличава опитите на подземния свят да влияе на политиците и набляга на връзките им с хотелиерството, хазарта и мафията в Атлантик Сити. Документалният филм трябваше да бъде излъчен в неделя, 9 януари, и според вътрешни източници е бил свален от екрана в последната минута. Стив Израел, шеф на новините в Ю Би Си, каза, че документалният филм, озаглавен „Гласовете на мафията“, е неубедителен и телевизионната мрежа основателно е предпочела да не го излъчва.
„Маями Хералд“
събота, 22 януари 1983
Майър Лански почина на осемдесетгодишна възраст. Смъртта му е повод за странно чувство на тъга, но не за самия Лански, един гангстер, който живя дълго и умря в леглото си, а за всички нас, защото сега ще бъде невъзможно да се разбере пълната история на Съединените щати през настоящия век. Роденият по баща Майер Суковлянски беше важна част от тази история и си отиде, без да наруши закона за мълчанието. Говори се, че именно Майър разобличил Дж. Едгар Хувър. Шефът на ФБР бил хомосексуалист. Лански разбрал това, направил снимки и ги използвал, за да се сдобие с неприкосновеност.
Името му е част от нашата история и легенди. Но когато онзи ден се появи некрологът му, всички останахме с чувството, че истината си отиде завинаги.
1. Спортният клуб
3 януари 1996
Мики Ало спусна седалката, но не заспа, а се загледа през прозореца на частния си самолет към синьо-зеления риф на четиристотин и петдесет метра отдолу. Пилотът на баща му, Майлоу Дълио, току-що бе съобщил, че ще се приземят на най-големия от Бахамските острови. Мики потърка наболата си брада и се зачуди какво се опитва да направи Пол Аркет. Телефонният разговор беше странен. Гласът на Пол скрибуцаше от разстояние две хиляди и четиристотин километра.
— Не мога да ти кажа по телефона… но е важно. Може да кацнете на изоставеното военно летище на Санд Долар Бийч. Няма да минавате през митническите или емиграционните власти. Никой няма да разбере, че сте тук.
Тони ди Марко Нюйоркчанина и Боно Котето хъркаха доволно на двете задни седалки. Тони беше телохранител на Мики още от края на 70-те, когато Ало учеше в Харвард, а сега беше негова дясна ръка. Нюйоркчанина беше нисък и мускулест. Главата му беше колкото гума на камион, а лицето — като лунен кратер. Навремето Боно Котето бе получил прякора си в Ню Йорк заради кражбите на котки, но сега се справяше със специалните задачи на фамилията Ало. Работеше предимно за Мики, защото Джоузеф беше болен. Котето беше слаб и имаше лице на ястреб. Като повечето крадци на котки, Господ го бе създал да се промъква през отдушниците на климатичните инсталации и тесните отвори.
Налягането в сивата кабина се промени, когато Тони и Боно се надигнаха и потъркаха очи.
След две минути самолетът се приземи и спря. Мики се обърна към двамата си телохранители.
— Не знам какво става. Намерете карта на това шибано място и докарайте кола. Не я взимайте под наем. Откраднете някоя и бъдете нащрек. В случай че ми дотрябвате, искам да сте готови за действие. Никакви телефонни обаждания, нито контакти с когото и да било. Да няма следи, че сме били тук.