— Ще отговоря на обаждането — извика Ей Джей.
— А, той току-що влезе. Ще ви свържа — рече тя.
След миг Тийгардън чу гласа на председателя на кампанията на Андерсън — Шишкото.
— Е, предполагам, че си много щастлив — предпазливо започна републиканецът.
— Как я караш, Хени… Обаждаш се да уредим правилата на играта или просто ти липсвам? — попита Ей Джей човека, с когото не бе разговарял десет години, откакто Хени го нарече „безотговорен“.
— Хейз наистина се издигна от нулата. Мисля, че вече останахме само ние и вие.
— Хейз е изумителен кандидат. Той има страхотни идеи за Америка, Хени. Прониква право в народното недоволство.
— Това не е всичко, в което е проникнал.
— Какво искаш да кажеш?
— Познава ли една жена на име Бонита Мъни?
Стомахът на Ей Джей се сви.
— Като „пари“3 ли? Все едно израза „въргаляме се в пари“?
— Всъщност „въргаляме се“ е най-подходящата дума, защото тя казва, че Хейз я бил чукал. Бонита Мъни е шеф на туристическа агенция във Флорида. Явно Хейз е ходил там няколко пъти на почивка и не само се е пекъл на плажа. Искаш ли да чуеш описанието й?
— Да — отговори Ей Джей, а настроението му се развали.
— Висока е метър шейсет и два, тежи четирийсет и пет килограма и има платиненоруси коси и плосък като дъска за гладене стомах. Каза, че миналия юни са прекарали заедно два последователни уикенда… От седми до девети и от тринайсети до петнайсети.
— Господи, Хени, успокой се. Гласът ти звучи толкова щастливо.
— Преди да разпространим новината, реших да ти се обадя, за да дам възможност на Хейз да го отрече.
— Адски мило от твоя страна. Защо не изтича направо в редакциите на вестниците?
— Бих го направил, но Андерсън не ми позволи. Каза, че първо иска да даде на Хейз възможност да го отрече. Затова ти се обаждам. Може да изкараме още мадами, ако искаш, но мисля, че ще си твърде зает да заровиш това лайно, преди да е усмърдяло кампанията ти. Но трябва да знаеш, че след мис Мъни се е наредила цяла опашка от мацки.
— Голям гадняр си.
— Аз не съм ги чукал, Ей Джей. Аз съм само посредник. Ако не беше чувството за справедливост на Андерсън, утре щеше да четеш за това във вестниците.
— Трябва да говоря с Хейз. Убеден съм, че само търсите публичност.
— Точно така. Е, утре в девет часа ще съобщим новината на медиите, освен ако не изтъкнете някоя основателна причина да не го правим. И тази причина се нарича „алиби“.
— Кажи си номера.
Двамата размениха телефонните си номера и затвориха. Ей Джей се облегна назад и погледна към губернаторската къща.
— По дяволите — каза той, после скочи от креслото и хукна да разбере дали онова, което бе научил, е истина.
Хейз не го отрече. Седеше в кабинета си и гледаше навъсено през прозореца.
— Беше ли във Флорида на онези дати?
— Да… На Анита й правеха хистеректомия в Ню Йорк и аз взех самолета за Флорида.
— Страхотно. Махали са матката на съпругата ти, а през това време ти си пришпорвал някаква платиненоруса туристическа агентка. Господи!
— Виж какво, Ей Джей. Така беше. Истина е.
Тийгардън седна и се вгледа продължително в Хейз.
— Не мога да повярвам. Вчера пометохме двайсет щата по пътя си към Белия дом, а днес животът ми се сгромоляса.
— Твоят живот?
— Ами… Твоят живот се сгромоляса върху мен.
— Виж какво, не мога да й запуша устата.
— Имаше ли свидетели? — отчаян попита Ей Джей.
— Не съм пълен глупак.
Двамата седяха, без да говорят, и слушаха как стенният часовник отмерва секундите. После Тийгардън стана и бавно тръгна към вратата.
— Къде отиваш? Какво ще правиш?
Ей Джей погледна Хейз. В главата му започна да се оформя отчаян план. Щом бе стигнал толкова далеч, защо да не отиде до края?
— Ако ние не можем да спрем онази жена, все някой трябва да го направи.
— Не и Мики. Не можем да го оставим да избие половината хора, които познавам.
— Няма да се обърнем към Мики. Хени Хендерсън ще я спре.
— Но защо да го прави? Та нали той я намери.