— Наеми самолета с парите на кампанията. Довечера в шест и трийсет да чака на терминала за частни полети в Провидънс. Аз ще се погрижа за останалото — усмихна се Мики и добави: — Това те безпокои, нали?
Ей Джей се загърна в палтото си и кимна.
— Нека да ти кажа нещо, за да те успокоя — продължи Мики. — Всяка секунда около петстотин човека напускат тази земя. Някои загиват при автомобилни катастрофи, други получават сърдечни удари, трети се самоубиват. Докато си отиват от тоя свят, на тяхно място се раждат хиляда нови идиоти. Равносметката е петстотин души. Деветдесет процента от тях не стават за нищо. Един по-малко няма никакво значение.
— Ти си социопат…
— Добре дошъл в тъмната половина на планетата, Албърт.
Мики затвори вратата на караваната и потегли.
Ей Джей стоеше на бензиностанцията. Беше му студено и се чувстваше самотен.
48. Катастрофа
Майлоу Дълио бе виждал множество смъртни случаи през живота си. Научи се да пилотира във военновъздушните сили. Тогава имаше опасната, но важна задача да заснима руско-афганистанската война от свръхзвуковия си „Локхийд СР-71 Блекбърд“. Извисяваше се във висините на стратосферата, а камерите на крилата бръмчаха, докато снимаха афганистанската граница. Десетки пъти стреляха по него, но падна едва когато беше нападнат от ескадрон „Яковлев 38“. Майлоу бе нарушил заповедите и пикираше твърде ниско над тесните дефилета, докато покрай него препускаха огромни скалисти върхове. Преди да разбере какво става, една ракета уцели опашката на самолета му и той трябваше да катапултира на вражеска територия. Все пак му провървя и се натъкна на разузнавателен патрул от муджахидини и след два месеца го върнаха. Изправиха го пред военен съд и прецениха, че е загубил безпричинно самолета. Решението сложи край на буйните му години. Започна работа в търговската авиация, но му беше скучно и стана пилот на „Лир-55“ на Джоузеф Ало. Понякога го караха да върши някои смразяващи кръвта неща и той живееше за тези мигове… Например, когато спипаха един чернокож пласьор на наркотици с необикновеното име Наполеон Аутлоу4 и бутнаха горкото копеле без парашут от самолета от шест километра височина над Атлантическия океан… Е, не беше същото като да бягаш от ракетите „МИГ-29 Фоксбат“, но с фамилията Ало той все още имаше възможност да изпитва радостни тръпки.
Майлоу очакваше с нетърпение тазвечерния полет. Опакова парашута си и провери автомата „Хеклер и Кох МП-5“ със сгъваем приклад и въртящ се цилиндричен мерник. Натовари екипировката в черния си „Рейндж Ровър“ и потегли към терминала за частни полети на летището в Провидънс, където след смрачаване трябваше да пристигнат Пулакарпо Дилио и Анита Фарингтън Ричардс. Единственият по-деликатен проблем беше да се качи на борда незабелязано. Беше помолил Мики да наеме „Лир-55“, защото познаваше добре този вид самолети. Ако вратата беше заключена, Майлоу можеше да се вмъкне през багажното отделение. Самолетът щеше да бъде паркиран пред терминала и поради лошото време пилотите вероятно щяха да пият кафе във фоайето. Майлоу сигурно щеше да прехвърли с лекота оградата и без затруднения да се качи на борда.
Стана точно така, както очакваше. Той прескочи двуметровата ограда и хукна по асфалта. Отвинти плота от страната на тоалетната и след няколко минути беше в самолета. Седна на тоалетната чиния и сложи плота на мястото му. После остана там. Парашутът и платнената чанта бяха на коленете му.
В девет и петнайсет вратата на самолета се отвори и Майлоу чу гласовете на двамата пилоти.
— Какво й има? — попита единият.
Последва отговор със силен италиански акцент — другият явно беше Пулакарпо.
— Пила е твърде много. Ще докарам колата, за да я качим по-лесно в самолета.
Майлоу извади автомата.
— Ако й стане лошо по време на полета, сигурно ще иска обезщетение. По-добре да се обадим на шефовете и да попитаме какво да правим.
Майлоу отвори вратата и излезе от тоалетната, като опря автомата на бедрото си. Двамата пилоти се обърнаха и го видяха. На лицата им се изписа изумление.
— Защо не излетите? Ако на някой му стане лошо, аз ще го изкарам навън — тихо каза Майлоу.
— Ако стреляш с това нещо, ще пробиеш корпуса и никога няма да се вдигнем от земята — рече по-високият от пилотите.
— Глупости… Знам как да боравя с такива неща.
Той ги съпроводи до пилотската кабина, но ги следваше от разстояние, за да не се обърнат и нахвърлят върху него.