Това беше чудовищно твърдение и в редакцията на списанието, позволило си публикацията на това твърдение, се изсипаха хиляди писма с грозни ругатни и шумни протести.
Някои писма съдържаха обаче интересни въпроси от честни хора, които смятат непорочното зачатие, възкръсването и възнесението на Христос за басни.
Чудно е как на никой от тези скептици не е минала през главата мисълта къде е погребан Иисус, защото, както и да се обяснят чудесата на Христос, невероятно е тялото му след разпятието да е останало да виси във въздуха, което Лука (24:51) описва с думите: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.“ Материята обаче не може да се задържи в духовното пространство.
След като получих незадоволителни и уклончиви отговори на многото мои въпроси по време на работата ми за историческата личност Иисус Христос, реших след завършване на учението да отида в Индия ида проведа самостоятелно изследване. През 1979 г. отлетях за Индия през Египет. От Бомбай с влакове и автобуси отпътувах към Дхарамсала в подножието на Хималаите, където от 1959 г. след бягството си от Тибет се беше установил Далай Лама. Исках да получа препоръка за игумена на манастира Хемис, която би ми дала възможност да погледна в откритите преди почти 100 години от Нотович текстове. Трябваше да чакам четири дни за аудиенция, но получих желания документ с подписа на Негово Светейшество 14-ия Далай Лама. Заминах за Кашмир и там чух, че след няколко дни манастира Хемис започват прочутите дни на мистериите, за които писал още Нотович. Този празник се нарича от тибетците „чам“ „сечу“. Той се провежда в чест на будисткия светец и пророк Падмасамбхава от деветия до единадесетия ден на петия тибетски месец.
Днес до Лех, столицата на Ладах, може удобно да се стигне двудневно пътуване с автобус през Трансхималаите. Когато най-после стигнах до Хемис, празникът беше в разгара си. Имаше безброй хора и, макар че страната е отворена за чужденци едва от пет години, много на брой западни туристи. Не исках да се установя сред това гъмжило, върнах се в Лех и дойдох отново в Хемис чак след три седмици. Хемис е най-големият, най-богатият и най-значим манастир на Ладах. Името произхожда от дардийската43 дума „хем“ или „хен“ (от санскритски хима = сняг), което говори, че там още в дотибетско време е имало селище.
Търпението и издръжливостта са важни качества, които веднага се проверяват у чужденците. Затова отначало не ми обърнаха кой знае какво внимание. Аз се присъединих към монасите в кухнята, която приличаше на мрачна средновековна алхимична лаборатория, чаках и си пиех подсоления чай с масло. Вечерта един монах с тих жест ми посочи килията, в която щях да спя. В следващите дни бях свободен да се занимавам само със себе си, кръстосвах из тъмните коридори на манастира, правих дълги разходки в околността и в кухнята влизах само когато усещах глад. На сутринта на четвъртия ден от престоя ми в манастира в килията ми се появи млад монах, който ми направи знак да тръгна с него. Последвах го през тъмните коридори и по стръмните дървени стълби и се озовах в по-високите етажи на манастира, в които още не бях стъпвал.
Най-после достигнах покрива на храма. На голямата тераса пред портала на най-високото помещение, под една стряха, се намираше една маса, около която се бяха събрали няколко монаси. Зад масата седеше достопочтен монах на средна възраст, който ме заговори на почти безупречен английски. Наванг-Церинг, секретар и преводач на Дунгсей рингпоче, ми обясни, че Негово Светейшество научил за престоя ми и иска да говори с мен.
Докато чаках за аудиенция, от Наванг-Церинг научих, че предишният игумен на манастира, който същевременно бил глава на сектата друкпа-кариюна на тибетския будизъм, изчезнал безследно след нахлуването на китайските войски в Тибет. На игумена, който заминал за родината си Тибет за обучение, било отказано излизането оттам, тъй като настоявал да вземе със себе си старите си родители, за да не ги остави на произвола на съдбата. След известно време комунистическият режим му забранил писмата, а последното известие за ламата било, че се намирал като затворник в трудов лагер.
43
Дардийските езици са езикова група в Западните Хималаи, Каракум и Хиндукуш. Към тях принадлежат много древните езици, близки до древноперсийския и санскритския, като например кашмирския или шринайския