Но ролята на подобни личности винаги е амбивалентна. Ману укрепил властта на жреческата каста на брамините, което в крайна сметка довело до застиването на обществото в твърд социален ред и задушаването му от закони и табута. Подобна деспотична роля у народа на Израел играе Мойсей.
Етимологията на името е спорна. На египетски „мое“ означава просто „дете“ или буквално „е роден“ (напр. Тут-мос). В друго значение, от еврейски, името може да бъде изведено от „мо“ (= вода) и „усе“ (= спасявам), което отговаря на легендата за намирането на Мойсей в тръстиковата кошница (Изход 2:10). Не е възможно де се състави единна картина на историческата личност, защото преданието ни подхвърля нови загадки. Историческото изследване на Вехтия завет показа, че Мойсей в никакъв случай не е автор на приписваното му „Петокнижие“. Много по-вероятно е то да е съставено в днешната си форма след векове на устни и писмени предания. Не-хомогенното използване на думи, противоречията, повторенията и различните теологични възгледи сочат различни източници. Макар и почти всичко да е в мрака на хилядолетията, днес е ясно, че образът на Мойсей е исторически. Трябва да приемем, че е израснал в царски двор, бил е възпитан от жреци и получил толкова висока степен на образование, че влиянието му върху държавните служители се простирало във всички области. Мойсей използвал своеобразна смес от чисто вероучение и странни, магически практики, които напомнят както на вълшебните думи на Ведите, така и на египетското идолопоклонство. Той искал да програмира един-единствен бог, Бога на Израел, всички други богове били забранени и трябвало да прибягва до „чудеса“, за да придаде тежест на волята Божия (на собствената си воля).
Официалното църковно мнение отрича всяка връзка на християнската вяра с гръцката и римската митология. Историите на Мойсей служат обаче като основа на вярата на християните, макар че трудно можем да си представим, че този отмъстителен Бог, представян като изгарящ огън, е същият като този от Новия завет.
Всеки, който се изпречвал на Мойсей по пътя му към властта, бил унищожаван. При всичките властнически прояви и унищожителни акции голяма роля играели огньовете, умело инсценирани от него. Очевидно той използвал богата гама от магически практики. Заради представлението си пред египетските магьосници (Изход 7:8–13) Мойсей бил смятан от древните гърци за велик магьосник. В раннохристиянските времена били създадени апокрифни допълнения към Петокнижието с магическо съдържание, които се позовавали на авторитета на Мойсей. Известните в днешно време издания на „Шестата и Седмата книга Моисееви“ се основават на египетската традиция и ред различни магически заклинания, чудодейни средства, магически молитвеници и текстове на тайни учения с различен произход.
В излязлата през 1928 г. книга на Йенс Юргенс „Библейският Мойсей“45 се доказва, че египетските жреци преди 6000 години са владеели производството на барута и са го използвали за фойерверки и бенгалски огън, а изследванията на английския археолог професор флиндерс Петри46 еднозначно доказват, че на Мойсей принадлежали не само египетските храмове, но и царските мини в планината Синай и използваната от V в. пр.н.е. сярна мина „Гнефру“. Рецептата за производството на барута Мойсей познавал от тайните книги на жреците, а съставът (сяра, селитра и дървени въглища) чисто технически не бил проблем. Когато поданиците му не искали да се подчиняват („цял народ стой пред тебе от сутрин до вечер?“ Изход 18:14), той им изпращал унищожителен огън, който подсилвал думите му.47
Като представител на своя огнен Бог Мойсей можел да иска всичко, което му хрумне, а когато народът се възпротивил срещу натиска на налозите, била достатъчна само една впечатляваща демонстрация на мощта му на планината Синай (Изход 17:1–15), за да възстанови мира. По време на въстанието на Корай били изгорени най-напред 250 мъже и малко след това 14 800 други съзаклятници (Числа, 16:1–50). Когато синовете Ааронови се опитали да експериментират с „чужд огън, за който Той не бе им заповядал“, те били смъртно ранени (Левит, 10:1–7). При една експлозия самият Мойсей получил толкова силни наранявания, че трябвало да носи превръзка (Изход 34:29–45).
Мойсей е смятан за голям законодател, но десетте Божи заповеди са само извадка от закони, използвани много преди него от народите на Близкия изток и Индия и съдържащи се в прочутите закони на вавилонския цар Хамурапи (1728–1686 г. пр.н.е.). Всички тези закони имат за основа хилядолетните древни индийски Ригведи. Мойсей не е създателят на монотеистичната религия. Мисълта за световен, невидим, единствен Бог, Творец на всичко, Отец на любовта и добротата, на милостивостта, човечността и верността, е съществувала далеч преди това във ведите и нордическите еди. Заратустра също нарича своя бог Единственият.
47
Сравни: Изход 19:11,24:17, 33:9, Второзаконие 4:11,4:24,4:33,4:36, 5:4, 5:5, 5:23, 9:3, 32:22