В папируса Присе (около 1000 преди Мойсей) Бог говори за себе си: „Аз съм тайната сила, която създаде небето и всички същества. Аз съм великият Бог, създаден от самосебе си, който няма равен на себе си. Аз съм нощта и денят. Аз съм законът за всяко живо същество.“
Този един-единствен Бог бил наричан в Египет много преди Мойсей „безименният“ и „този, за който не трябва да се говори“: „Нук пу Нук = Аз съм този, който е.“ (Вж. Изход, 3:14: „Аз съм вечно съществуващият.“)
В това, че Мойсей е наистина историческа личност, днес никой не се съмнява. „Чудесата“ му обаче са от по-стари предания, например легендата за античния бог Бакхус, който също бил спасен от водата, преминал по суша през Червено море, написал законите на каменни плочи. Неговите армии били водени от огнена колона, а от челото му излизали светлинни лъчи.48
Индийският епос Рамаяна разказва за героя Рама, който преди поне 5000 години повел народа си във вътрешността на Азия и Индия. Рама също е велик законодател и голям герой. Той накарал да извира вода от пустинята, през която водел народа си (ср. с Изход 17:6) и излекувал епидемия със свещената сома, индийската „жива вода“. Накрая завладял „обетованата земя“ — Цейлон, върху чийто цар изсипал огнен дъжд. До Цейлон достигнал по сухопътен мост, който се появил по време на отлива. Той и днес се нарича пътят на Рама.
Рама, подобно на Мойсей, бил рисуван в излизащи от главата му светлинни лъчи (огънят на просветения).
Заратустра също притежавал свещен огън, с който правел различни фокуси. Според гръцките писатели Евдоксий, Аристотел и Хермодор Киракийски 5000 години преди Мойсей живял някой си Зороастьр (Заратустра). Той бил с царска кръв, бил отнет от майка си и бил хвърлен в една река. На тридесет години станал пророк на нова религия. Бог му се появил облечен в светлина на огнен трон и под тътен на обхванатата от пламъци свещена планина Алборди му дал свещения си закон. Зороастра заедно с привържениците си отишъл в далечна „обетована страна“. Когато достигнал до брега на морето, с Божията помощ водата се разделила, така че богоизбраният народ да премине пеша през морето.
Известната ни еврейска история започва оттам, когато еврейските племена под ръководството на Мойсей бягат от Египет, за да се заселят в друга страна като нов, самостоятелен народ. Страната Гошам (Гозен), в която най-напред се спрели евреите, не е установена еднозначно, но най-вероятно била на източния край на делтата на Нил. Библейските текстове споменават за смяна на фараона по това време. Това съвпада с изгонването на хиксосите от Амос I в началото на XVII династия. Следващата стъпка по пътя от Червено море към Палестина била в посока североизток, но там пътят им бил спрян от филистимците. Защо Мойсей не тръгнал към Бершеба, мястото на Яков, не може да се разбере. Във всеки случай той завил на юг. През третия месец след Изхода народът достигнал до Синайския масив, вероятно до хълма, наричан днес „Джебел-Муса“ (хълмът на Мойсей), където се състояло грандиозното представление на огнения бог Йехова. Според библейските предания евреите прекарали Л/к единадесет месеца, преди да се опитат да потеглят за Обетованата земя. Това мероприятие обаче се провалило и еврейският на-род скитал четиредесет години (четиридесет е мистично число, което означава просто дълго време) из пустинята.
В долината на Йордан Мойсей усетил да се приближава краят му. Той разбрал, че не може да заведе народа си до крайната цел на дългия път (Второзаконие 31:1–2) и съобщил законите, които трябвало от бега нататък да важат в обещаната земя. Издал последни нареждания и указания за времето след преминаването на Йордан произнесъл последната си реч и се изкачил на планината Нево, за да види преди смъртта си страната, където „текат мляко и мед“. Там умрял (Второзаконие 34:1–7). Гробът му и днес е неизвестен, защото: „и дори до днес никой не знае де е погребан.“ Това, че последното му убежище никога няма да бъде открито, е толкова удивително, понеже съществува подробно описание на мястото с данни за имената: „Тогава Мойсей се Възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Ветфегор.“ Също така невероятно е, че народът на Израел дори не направил достоен гроб на великия си спасител и водач, от който да останат поне някакви следи. Подобни следи има наистина, но не в палестинските земи, а в Северна Индия.