По съвсем друг начин протекла съдбата на прогонените от северната държава Израел. Десетте племена тръгнали на изток, откъдето в старата родина никога повече не дошъл някакъв знак. „И Израил биде преместен от земята си в Асирия, дето е и доднес.“ (4 Царства 17:23) Хилядите хора влезли в историята като „блудните десет племена Израилеви“. Многобройни ясни следи говорят за това, че повечето от „изгубените племена“ след столетията на политически борби и безцелно обикаляне достигнали „Обетованата земя“, в Северна Индия, където и до днес намира мир и покой.
Потопът е бил в Кашмир
Според библейската хронология Авраам е наследник на Ной. Легендата не казва нищо за произхода на бащата на Авраам, тя се ограничава само с това, да опише родословното дърво на човечеството и да разкаже за потопа. При разкопки около Ур в Месопотамия археолозите се натъкват на глинени наноси с дебелина 2–3 метра с глинени остатъци отгоре и отдолу. Тези отлагания говорят обаче само за локално катастрофално наводнение около Ур. Един клинопис от Ниневия описва края на тази катастрофа по следния начин: „А всичките хора станаха на кал. Сушата стана като покрив.“ Глиненият слой беше изтълкуван като свидетелство за библейския Потоп, „доказателство“, което се вписва хармонично в картината на библейската история. Археолозите датираха времето на този потоп около 4000 г. пр.н.е. По това време обаче семитските номадски племена със сигурност още не били навлезли в Двуречието.53 Следователно те не могат да бъдат свидетели и оцелели от Потопа. Тази катастрофа трябва да е била някъде другаде.
Потопът е универсално предание, за което разказват митовете на почти всички народи. На Земята е имало много ледникови периоди и вероятно не по-рядко е имало и гигантски наводнения по различни причини.
В шумерския епос за Гилгамеш, намерен в началото на века на клинописи върху глинени плочки в руините на древната библиотека на Ниневия, героят Утнапищим оцелява от катастрофално наводнение. То се описва като произвол на боговете и, подобно на библейския разказ, един мъж построява по съвет на Бога кораб и така преживява потопа, който унищожава всичко наоколо.
Александър фон Хумболт разказва за същата легенда и при перуанците. В едно полинезийско предание за потопа героят дори се казва Ной. В света са известни повече от 250 разказа за потоп. Кой обаче е библейският?
Тъй като индийските Веди без съмнение са най-старите изповеди в човешката история, близко е до ума да се разгледат съдържащите се в тях предания за потопа като първите такива. Книгите го описват по следния начин:
Боговете решили да наводнят света с гигантски потоп, но Ману, пророк и мъдрец, трябвало да бъде пощаден, за да се запази човешкият род. Бог Вишну се материализирал за първи път на Земята като аватар и се показал на Ману във вид на риба (матсия). Тя го предупредила, че скоро идва краят на Земята и всички, които живеят на нея, ще бъдат унищожени. Той заповядал на мъдреца да построи кораб, да вземе седемте велики риши (пророци), семена от всички растения и по един чифт от всяко животно, а също така и Ведите. Едва бил построен ковчегът и започнали големи дъждове, реките излезли от коритата си. Вишну като риба застанал пред кораба. Ману хвърлил въже, което се завързало за рибата и тя издърпала кораба през бушуващата стихия, докато хвърлили безопасно котва на върховете на Хималаите (вж. Битие 6–8).
Потопът траел 40 дни — число, което съвпада в назованото в Моисеевите книги.
Произходът на думата „Sint“ (която в германо-саксонските езици е свързана с „потоп“ — Бел пред.) е спорен. Според официалното мнение думата в старогермански е имала смисъл на „всеобхватен“, оттам Sintflut (потоп) — „глобално наводнение“.