Поради оскъдните източници пълното описание на сектата на назаряните не е възможно. По какви духовни признаци „Иисус Назорей“ се е отличавал от своите ортодоксални съвременници не би могло да се установи, ако не бяха много новооткрити документи за сектата на есеите, в която ясно се вижда влиянието на будистките учения. Те се отличавали от назаряните само по някои външни признаци — напр. Иисус използвал олио, а есеите никога не използвали Друго освен чиста вода.
Още в миналия век въз основа на разказите за есеите беше направено заключението, че общността около Иисус е само клон на есейството. Еврейският историк Хайнрих Грец описва християнството като „есейство с чужди елементи“.76 Есеите обаче са познати и от индиректните свидетелства на антични историци. Еврейският философ Филон Александрийски ги наричал „атлети на добродетелта“, а Флавий им посвещава почти цяла глава (11,8) в „Еврейската война“. Двамата оценяват числеността на сектата на 4000 „души с прекрасни обичаи, разпръснати из цялата страна“. Римският писател Плиний Стари също ги споменава.
Но чак с откриването през XX в. на прочутите Кумрански свитъци беше осъзнато значението на ученията на есеите като изпреварващи тези на Иисус.
Есеите — християнство преди Христос
През лятото на 1947 г. един млад бедуин се натъкнал при търсенето на изгубена коза по стръмните склонове на Мъртво море на вход на пещера. Обзет от любопитство, открил много затворени глинени бъчви. С надеждата да открие съкровище, момчето отворило съдовете, но за свое разочарование намерило само няколко вонящи кожени пергамента.
Скоро находката обаче се оказала най-голямото археологическо откритие на века. Когато известният археолог Уилям Г. Олбрайт видял свитъците праз 1948 г., ги нарекъл най-голямата сбирка от ръкописи на нашето време. Той я датирал един век преди Христос и не се усъмнил в истинността им.
В течение на следващите години учените откриха в областта Хирбет Кумран още десет пещери с многобройни свитъци, които и до днес не са напълно разчетени и преведени. Но въпреки това лесно може да се види колко близко до учението на Иисус е идеята на есеите, даже се говори за приоритет на есейството пред ранното християнство. Сензационната прилика на двете движения се вижда в теологическите теми и в религиозните институции — те констатират християнство преди Христос.
Седем от намерените в първата пещера свитъка днес се намират днес в т.нар. „храм на ръкописите“ в Израелския музей в Йерусалим. Най-дългият ръкопис е „Свитъкът за Иса на св. Марко“.77 Текстовите колони съдържат на иврит цялата книга на пророк Исаия. Тази книга е най-старата (създадена около 150 г. пр.н.е.) и показва удивително съгласие с ранните находки на библейски ръкописи. Освен това са намерени фрагменти от втори ръкопис на Исаия, както и коментар към Книгата на пророк Хавакук.
Най-важната находка обаче била един двуметров пергамент с нареждания за организацията на религиозна общност. Той се нарича с началните думи „серек хайяхад“, което означава „правила на общността“ или „Наръчник с правила“. В първата част се описва един „Съюз на вечната любов“, който свързва членовете на посветената общност с Бога. Във втората част се говори за „двете лица на човека“ — духът на светлината и на истината и неговото отрицание, духът на заблудата и на мрака (в будизма — знание и незнание). В допълнение следват правилата на ордена с детайлно описание на условията за приемане и наказанията за простъпки срещу тези правила и в края има дълъг химн на благодарността. Освен правилата на безбрачната общност има и втори ръкопис, който е навит заедно с първия и може би е бил съшит с него. Това съчинение носи името „Правила за цялата общност“ и е насочено към светския клон на организацията — женените членове.
Тук се вижда ясно приликата с ранните будистки общности, при които също има разделяне между монаси (бхику) и лаици (упасака). Който принадлежал към „светските“ членове на сектата, още от първия ден на живота си трябвало да бъде посветен в Книгата на мъдростта и всички правила на съюза. (На почти такава възраст Иисус е заведен в Египет от Йерусалим. Отново е видян чак след като навършва тридесет години.) Мъжете можели да се женят едва след двадесетата си година. На двадесет и пет получавали място и глас в общината. Те можели да започнат да се издигат в йерархията още след двадесетата си година, но били задължени да се покоряват на свещениците и по-възрастните. Когато достигнели определена възраст, трябвало да се оттеглят от заеманите постове. Краят на свитъка описва реда при ехатологичното ядене. За това подреждане възникнал спор по време на Тайната вечеря (Лука 22,24). На другия, отчасти силно повреден свитък, освен библейските псалтири се намират и около 40 есейски псалма, които започват с думите „Слава Тебе, Господи“, поради което свитъкът се нарича „хохайот“ или „хвалебствени песни“. Останалите открити свитъци са само оскъдни остатъци от онова, което е било пропуснато откривателите, защото още Оригений споменава, че край Йерихон в стомна е намерен превод на псалми и други ръкописи. Несторианският патриарх Тимотей I (умрял 823 г.) разказва в едно писмо за намирането на еврейски ръкописи в пещера недалеч от Йерихон.