Аналогиите между будизма и християнството продължават и след смъртта на основателите им. Митовете и легендите идеализират личностите. Малко след смъртта им Буда и Иисус са въздигнати над всички богове и се разпространяват разказите за чудесата им. В двата случая отначало учениците не образуват организирана църква, а малки, разпръснати групи, стхавири и махангики, традиционни евреи християни и прогресивни християни светци. В двете религии се организират събори, единият в Раджагриха, другият в Йерусалим. Римската църква определя догмите си на събора в Никея (325 г.), т.е. триста години след смъртта на Иисус, а будистите правят същото на събора в Паталипутра (241 г. пр.н.е.), двеста години след смъртта на Буда.
По времето, когато Иисус живял и работил в Палестина, в Индия от егоцентрично ориентирания махаяна-будизъм възникнало учението на махаяна, посредством което будизмът станал универсална религия. Във философията на махаяна централна роля играе съчувствието към всички същества, олицетворявано от възникналия през трети век пр.н.е. идеал на бодхисатвите, на просветените, според който трябва да се отлага влизането във вечното изтриване (пари нирвана), докато не се спасят с негова помощ всички хора и други същества. Земното съществуване на ботхисатвите се определя напълно от целта да се вкарат в пътя на спасението всички души, в правия път, който води към освобождаване от всяко страдание, от кръговрата на битието. Всички тези характеристики, които определят един ботхисатва, се виждат до най-малка подробност при Иисус. Той е перфектното олицетворение на идеала за бодхисатва.
Бил ли е Иисус ортодоксален евреин?
Наистина ли Иисус е бил традиционен, ортодоксален евреин, както често е представян? В поведението към смъртта, към семейството, закона и традицията се виждат коренни различия с ортодоксалното еврейство. Може даже да се каже, че Иисус демитологизира всичко свещено за еврейската култура! Това важи най-вече за смъртта и за семейството. В четири последователни стиха Лука разказва как Христос дава предимство на свободата и любовта пред предишните погребални ритуали: „Другиму пък каза: Върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и да погреба баща си. Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.“ (Лука 9:59–60)
Семейните връзки са също маловажни: „А друг един рече: аз ще тръгна след тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.“ (Лука 9:61–62)
Учението на Христос и отношението му към семейството „нараняват еврейските чувства“, както се изразява специалистът по история на религиите Монтефиори85. „ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26. „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.“ (Матея 10:37). Особено разбираем и противоречащ на еврейската традиция е текстът от Матея, когато Иисус решително отблъсква собствената си майка: „И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи в ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя.“ (Матея 12:46–49)
Същият Иисус, в чието име са проведени толкова много кръстоносни походи за семейството, избягал от семейството си, когато го търсело, и точно Матея, евангелистът, който пише за евреите, цитира уникално за древността и скандално за еврейството изречение на Иисус: „защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.“ Фройд просто може да завижда на Иисус: „И враговете на човека са неговите домашни.“ (Матея 10:35–36) Това поведение на Христос — скъсването на връзките с дома и отричането на тяхната сакрална непогрешимост — и до днес са необясним феномен на фона на еврейската култура. Точно това държане отговаря на будисткия стремеж към пълно освобождаване от всички егоистични и себелюбиви постъпки и мисли. За да се освободи от страстта на земното битие, човек трябва да скъса с личните връзки и да преодолее културните бариери. Човекът ще остане пленник на кръговрата на преражданията, както е неспособен да се освободи от алчността и себелюбието. Иисус постоянно престъпва еврейския закон, който смята за безсмислен, безполезен и празен, а демонстративното неспазване на закона за съботата е поводът за екзекуцията му.