Ако в първите десетилетия след Христа в Александрия наистина е имало привърженици на Буда, то те не наричали будисти, а може би, както братята им в Индия по това време, „привърженици на Дхарма“ (на световния ред и на учението на Буда). На гръцки дхарма най-близко е до логос и представителите на това учение се наричат логистици. Наистина една част от гностиците се наричат логистици. Прочутото въведение към евангелието на Йоан „В началото беше словото“ може да се преведе като цитат от индуските книги: „В основата (на всички неща) е Дхарма“, защото гръцката дума „архе“ има много повече значения от „начало“, тя означава и „произход“, „принцип“ и „власт“, а миналата форма „беше“ съдържа продължение на действието до момента на говорене. Най-свещеното съдържание на будизма е триединството Буда, Дхарма, Сангха. Християнската теология познава триединството Отец, Син и Свети Дух, като Синът, втората съставка, съвпада с логоса, т.е. дхармата, а третата съставка, Светият Дух, действа в обността на вярващите (снагха).
Представата за светата Троица, божественото в три форми на проявление, съществува от най-стари времена в религиите от Египет до Далечния изток. Така в древен Египет е било известно триединството от Бога-Слънце, Майката-Земя и Сина-Слънце. Китайският аналог е триединството на небе, земя и съвършен човек (като негов прототип се смятал Синът на Слънцето — императорът). Хиндуисткият тримурти във версията Брама-Вишну-Шива е развит едва през средновековието, но корените му са в много по-стари идеи за триединство. Във философията Веданта, основата на модерния хиндуизъм, Бог, респ. Божественото се описва като Сат (Азът), Чит (съзнание) и Ананда (просветление, блаженство) — паралел с християнството, който не може да бъде пропуснат.
В ранното християнство ясно могат да се видят гностични идеи, като например посланията на ап. Павел, преди всичко това (макар че най-вероятно то не е от Павел) до Ефесяни и в Евангелието на Йоана. Тъй като почти всички „еретични“ писания са унищожени от църквата, днес има запазени много малко гностични оригинали. От тях съществуват само „Пистис София“ (гр. Пистис — вяра, София — мъдрост), книгите „Ю“ в коптската библиотека от IV в. от Наг Хамади, открита през 1945 г. по подобен начин както Кумранските ръкописи.
Въпреки отрицанието на връзката между протохристиянството и гностицизма от църковното книгоиздаване неоспоримо е, че признатата по-късно като правоверна теология води духовното си начало от гнистицизма, от Александрия, където са работили първите големи теолози Климент (около 150–214) и Оригений (около 185–254). Климент Александрийски бил не само запознат с духовния свят на Индия, но и познавал учението на Буда102, а твърденията му за пътешествията на душата говорят сами за себе си: „Отпреди сътворението на света сме такива, каквито сме били чрез нашето Аз в Бога, ние, на божествения логос разумните същества, чрез които сме вечни…“103 „Защото когато едно раждане следва другото, то ни води постепенно към безсмъртието.“104
Ученикът на Климент и наследник на Оригений, основателят на систематичната християнска теология, към чиито учители се брои един загадъчен човек на име Амоний Сакски. Сакеите били северно-индийско племе и индийското потекло на Амоний е неоспоримо, но много учени са на мнение, че наименованието Сакски не означава „сакей“, а сакия или сакиямуни и свидетелства за това, че Амоний бил будистки монах.105
Следователно най-важният след Августин раннохристиянски теолог бил ученик на будистки монаси от Индия и много от използваните от него в теологическата му творба картини и метафори могат да бъдат разбирани само като директна заемка от будизма. От написаното на Оригений са запазени само малка част. Поради голямата му толерантност към инакомислещите и преди всичко заради вярата му в прераждането повечето от творбите му са унищожени. Запазена е „De principiss“, опит за систематика за християнското учение, по промененият латински превод на Руфиний Аквилейски, „Против Целзий“ и „Коментар към Евангелието на Йоана“. Че Оригений вярвал в предишното съществуване на душата и в зависимостта й от предишните дела, показват две места в книгата му: „Всяка душа идва на света подсилена от победите или отслабена от пораженията в предишния живот. Мястото й в този свят се определя от заслугите или пропуските в предишния й живот.“106 — „Не е ли в съгласие с разума, че всяка душа може да влезе в едно тяло в зависимост от предишните й дела?“
105
E. Seeberg: Ammonius Sakas. In: Zeitschrift für Kirchengeschichte, Bd. LX, 1941. E. Benz: a. a. O. Colpe, цит. no Karl Hoheiseclass="underline" Das iruhe Christentum und die Seelenwanderung. In: Jahrbuch f. Antike u. Christentum, 1984–1985