Душата известно време ползва тялото, което променено обаче вече не е адекватно и тя го разменя с друго.107 Подобни изказвания имат и други теолози от времето на загадъчния събор през 553 г. като например Григорий Нисейски (около 334–391 г): „Защото душата трябва с лечение да се изчиства от греховните петна, в новия живот тя се обръща към добродетелта, за да лекува раните си. Ако те не се излекуват, то лечението може да се извърши в следващия живот“.108
Загадъчната магия на Юстиниан
До ден-днешен практически всички църковни историци застъпваха тезата, че реинкарнацията официално е отречена и обявена за ерес с редовно решение на събора в Константинопол през 553 г. Ако се изследват обстоятелствата малко по-подробно, тезата за решението на събора не може да се поддържа повече. Наистина проклятието на учението за прераждането идва от личната анатема на магията от император Юстиниан, която обаче не била съставна част от решението на събора. Амбициозната и властна жена на императора Теодора според историка Прокопий била дъщеря на мечкаря на амфитеатъра. Стремителния си възход започнала като куртизанка. За да скъса с недостойното си минало, по-късно, когато станала императрица, решила да измъчва и убие петстотин от бившите си колежки. Тъй като според законите на кармата и прераждането в по-късен живот трябвало да се отплаща за тези жестокости, използвала цялото си влияние за забраняване на учението за прераждането. Тя била убедена в ефективността на подобна забрана с „божествено решение“. Освен това императорът и съпругата му смятали да усилят надмощието на Константинопол пред Рим и папата, което осветлява политическия фон на императорската анатема срещу оригенистите без съгласието на папата и западноримските епископи.
Още през 543 г. Юстиниан обявил война на учението на Оригений, без да се съобразява с поведението на папата, и накарал Синода да го обяви за ерес. През 553 г. той свикал събора в Константинопол, който по-късно бил признат за Пети икуменически събор. Този „събор“ всъщност бил лична работа на императора, който като глава на Източноправославната църква се опитвал да прокара претенциите си към римския папа. От 165-те присъствали епископи дузина били от Западната империя, другите изрично отказали участие в събора. Дошлите източни епископи били зависими васали, които не можели да се противопоставят на императора. Папа Виргилий също не присъствал на събора, макар че по това време бил в Константинопол.
Както и на събора през 543 г. на Синода на Православната църква императорът наредил да се прокълне учението за прераждането на Оригений и да се издадат петнадесет анатеми.
Официалният протокол на осемте сесии на събора, който продължил четири седмици, трябвало да бъдат дадени на папата за ратификация. Под натиска на императора амбициозният папа Виргилий, който станал папа през 537 г. по настояване на Юстиниан, се огънал и подписал предоставените му решения на събора. Важно е, че тези документи се отнасяли до спора за трима обявени от корона-вата глава учени (тъй нар. „триглав спор“) срещу които императора бил издал едикт четири години преди това! За Оригений в тях нямало и дума. Следващите папи Пелагий I (556–561 г.), Пелагий II (579–590 г.) и Григорий I (590–604 г.) говорели за Петия събор без да споменат при това името на Оригений. Проклятието на Юстиниан — „Който учи за предишен живот на душата и нейна чудовищна реставрация, да бъде проклет“ — е част от решенията на събора и влязло здраво в мисленето на църквата. Процесът на историческите събития показва ясно, че забраната върху учението за прераждането на душата не е нищо повече от историческа заблуда.
Още през 1900 г. Джеймс Морга Прайс показа редица сведения за учението за реинкарнацията в Новия завет.109 Според него това учение се продължава от фундаменталните открития на античността през ученията на древните философи в Новия завет. Еквивалентността на спиритуалния принцип в човешкото битие със спиритуалния принцип на цялата Вселена (микрокосмос/макрокосмос) ни казва, че човекът носи у себе си материално и в божествен смисъл всички елементи, сили и процеси на Космоса. Това познание показва духовното единство на всички същества и разглежда природата като неразделна от Бога. То показва, че Божественото е във всеки и във всичко, във всяко време, в най-малката част на Вселената.