Така еврейското ел, елоим, което идва от семитското алах (=силен), означава „великата сила“. Обозначението за чудодейната свещена сила е еквивалентна на понятието „Бог“.
Виндогерманскитеезици има същата връзка — санскритската дума „браман“ произлиза от „брх“ (=силен съм, разширявам се, светя)
Ударението на чудесата на Иисус е върху лекуването на телесни болести, душевни заболявания и парализирани. Но очевидно той извършвал и други „феномени“ — превръщал водата във вино, умножавал храната, ставал невидим, карал умрели да „възкръсват“ и вървял над водата.
Подобно на разказите за Иисус в предноазиатския район също същестуват паралели и литературни примери. Плиний разказва за чудесата на гръцкия лекар Асклепий (124 до около 60 г. пр.н.е.). Тацит и Суетон пишат, че император Веспасиан също лекувал. Първите християнски апостоли можели да правят чудеса, а през I в. сл.н.е. Аполоний Тиански можел да извършва още много други неща.
Ако се опитаме да намерим най-ранните доказателства за подобни чудеса, каквито е правил Иисус, ще достигнем до разказите за Кришна във ведическата литература — пураните (преди всичко Бхавата пурана) и в Махабхарата. Кришна е осмият аватар на бога Вишну, а за голямата част от индусите ваишнава, които почитат Вишну (от санскрит „виш“ — проиниквам) като върховно божество, неговата инкарнация Кришна е Спасителят. В „Ригведа“ Вишну не е представен като персонифициран бог, а като представител на слънчевата енергия. В по-късната хиндуистка теология Вишну в божественото триединство е съдържателят на Вселената заедно с Брама-съзидателят и Шива-разрушителят. Като аватар (от санскрит „ава“ — надолу, и „три“ — преминавам) се обозначава човек, който е просветлен от спускането на Божествения дух и по този начин представлява инкарнация на Бога. Това висше божествено създание се инкарнира от съчувствие в смъртно човешко тяло, за да помогне на страдащото човечество в спасението му.
Историята на раждането, детството и живота на Кришна в много подробности, напр. убийството на децата, показва големи прилики с разказите в Новия завет. Кришна и Христос са големи чудотворци от свещените писания на индусите, респ. на християните. Бхаван Дас разделя чудесата на Кришна на седем различни вида110:
1. Предаване на видения.
2. Виждане на големи разстояния.
3. Умножение на малки количества храна или други неща,
4. Биолокация (показване на тялото едновременно на няколко места).
5. Лекуване на болни чрез докосване.
6. Връщане към живот на „умрели“.
7. Осъждане на тежки греховници на вечно проклятие. Някои чудотворци могат извършват един или два вида, други — повече. Във всички времена е имало богочовеци, светци или пророци от различен ранг и известност.
Както и преди, Индия е източникът на чудесата. В книгата си „Свещеното знание“ Сри Юктесвар111 нарича стремежа на хората към съединението на вътрешното Аз с Бога смисъл на земното съществуване. Според възгледа на Юктесвар това творение „по същество не е нищо друго освен игра на мисълта на природата, която се извършва от единственото реално същество — Бога, могъщия Отец, върховния гуру на Вселената“. От това следва, че всички неща са едни и същи, т.е. самият Бог, който поради различните си форми на проява изглежда като многообразие, винаги е един и същ. Библията в Псалом 81:6 описва същото: „Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния.“ В Евангелието на Йоана Иисус отговаря на обвинението на евреите, че се прави на Бог така: „не е ли писано в Закона ви: «Аз рекох: богове сте»?“ (Йоан 10:34)
В духа на тези размисли Юктесвар обяснява, че посветените, които са постигнали абсолютна власт над света на материята, намират своя Бог или Спасител в самите себе си, а не във външния свят. Тези богочовеци постигат и власт над живота и смъртта и почти стават създатели на света, за които няма невъзможни неща. Те владеят осемте аскетични величества (аисвараи), чрез чиято власт те действуват:
1. Анима = да смаляват произволно материята.
2. Махима = да уголемяват произволно материята.
3. Лагхима = да правят произволно лека материята.