Чрез поленовия анализ еднозначно беше доказано, че ленът е трябвало да се среща в палестинските земи още преди това време. Освен това беше установено, че в седиментните слоеве в Генисаретското езеро се съдържа във висока концентрация цветен прашец от видовете, намерени върху плащеницата.
Поленовите зърна от осем други растителни видове указват за степите на Мала Азия, особено областта около Едеса (днес Урфа в Турция). Д-р Фрай по това време даже не можел да подозира какво значение ще има този факт.
Картината от Едеса
Това, че можем да проследим без прекъсване историята на плащеницата113 дължим главно на английския историк Йън Уилсън.114 От многобройните исторически данни се прави изводът, че плащеницата е идентична с портрета от Едеса, за които се разказва още от първи век и който е известен от VI в. като „мандилионът“.
Според апокрифното евангелие на евреите, които било използвано от назаряните, след възкресението Иисус предал плащеницата на „слугата на свещеника.“115 Напълно логично е богато дареният да не е смъртният враг на Христос. Вероятно ценният подарък е получен от някой слуга на свещеника като благодарност за оказана „особена услуга“. Който и да е получил плащеницата, след това вероятно е бил охраняван от поддръжниците на Иисус, може би Йосиф Ари-матейски и Никодим, които се грижели за свалянето от кръста и гробополагането.
В Палестина плащеницата не можело да остане, защото постоянното напрежение с римската власт било твърде голямо и учениците на Христос взели мерки тя да се изнесе извън страната. Сигурно място за съхранение били само големите, укрепени християнски крепости на север — градове като Антиохия, Коринт, Ефес и Едеса, които се намирали далече от мястото на дейността на Иисус.
Църковният историограф Еузебий (260–340), епископ на Цезарея, разказва през 325 г. за писмена кореспонденция между Иисус и царя на Едеса, Абгар V, наречен Укама (= Черният), управлявал от 15 до 50 г. сл.н.е.116
Еузебий превел тази коресподенция, която била уж от архивите на едеския цар, от древносирийски (арамейски) на гръцки. Тази така наречена „легенда за Абгар“, станала рано известна на Запад117 в много варианти, принадлежи очевидно на духовното наследство на ранното християнство, така че не е далече мисълта, че има за основа действително събитие.
По онова време Едеса бил важен търговски център недалеч от Пътя на коприната, която свързвала Ефес през древните царства на лидите, медите и персите със Суза в Източна Азия. Най-важната стока, която се търгувала в Едеса, била коприната от Далечния изток. Членовете на еврейската общност в града, по-голямата част от тях търговци, оживено участвували в търговията с коприна. Политически от 132 г. пр. н.е. до 216 г. сл.н.е. Едеса принадлежала към династията на Абгарите.
Организирана църква се появява в Едеса едва в средата на II в. по времето на Абгар IX Ману. Според историческите източници обаче е възможно в Едеса много преди това да е имало силна християнска общност и Абгар V Укама да е поддържал контакт с Иисус.
От разказа става ясно, че цар Абгар Укама изпратил посланик в Йерусалим да покани Христос да дойде в Едеса, за да го излекува от нелечима екзема. Иисус не можел да предприеме сам пътуването и изпратил ученик на име Тадей (в сирийските текстове е наречен Адай) — не едноименния апостол, а един от седемдесетте ученици, за когото разказва евангелието на Лука (10:1) — с писмо за Абгар, на когото Иисус съобщил, че ученикът ще излекува царя, а писмото ще пази града от беда.
Друга версия на легендата за Абгар със заглавие „Доктрина Адай“118 се появи на бял свят, когато през 1850 г. в египетската пустиня край Вади ел Натрун (Натронова долина) бяха открити редица древносирийски ръкописи, отговарящи на формата на разказа, записан от Евагриос Схоластика (527–600) в края на VI в. Същата версия на преданието виждаме в прочутата проповед на празника, държана през 945 г. по случай поставянето на портрета от Едеса във фароската капела в двора на византийския император Константин VII Порфироген.119 Според тези източници Иисус изпратил не само едно писмо до Абгар, но и създадения по чудотворен начин негов портрет. С чудната сила на портрета царят моментално бил излекуван. След този спектакъл Тедей/Адай произнесъл проповед в Едеса, след което Абгар и повечето жители на града припознали евангелието. Според „Доктрината Адай“ тази проповед била произнесена от Тедей през 343 г. по есейското летоброене, което съответствува на 33 г. сл.н.е. — същата година, когато Иисус е разпънат на кръста.
113
Cp. Kersten/Gruber: Das jesu — Komplott — Die Wahrheit bber die Auferstehung. Albert Langen/Georg Muller Verlag, Munchen,1992. Следващите откъси, които се отнасят до Туринската плащеница, в голямата си част съвпадат с горепосочената книга. Тъй като резултатите от историческите изследвания на д-р Елмар Р. Грубер представят най-новото състояние на „синдонологията“ и са важни за обосноваването на моята теория, най-важните части ще бъдат публикувани още веднъж. Същото се отнася и за текстовете в глава VIII.
117
Аквитанската поклонничка Етерия посетила през 383 г. на връщане от Светите земи град Едеса, откъдето на Запад донесла препис на писмото. Cp. J. F. Gamurini (Hrsg.): S. Hilaril Tractarus et Humni et S. Silvae Aquitanae Prigrinatio ad loca sancta… ex cod. Arretino depromps. Biblioteka dell’Academia Storico-Guiridica. Bd. IV, Rom 1887; H. Petre: Peregrinatio Aetheriae. Sousrces Chreteniennes, 21. Paris 1948
118
W. Cureton: Ansient Syriac Documents Relative to the Earliest Establishment of Christianity I Edessa and the Neighbouring Countries. London 1864; G. Philips (Hrsg.): The Doctrine of Addai the Apostle. London, 1876