Понеже по онова време ленената плащеница била смятана за „мръсна“ и отблъскваща, Абгар сигурно би бил дълбоко обиден, ако Тедей му подари савана. Тедей неслучайно сгънал платното, че да изглежда като портрет, и накарал едеският си довереник Агай (по сирийските и арменските източници водач на християнската общност на града) да го обкове със злато — работа, която Агай като производител на златни верижки и на царски украшения най-добре разбирал. В тъй наречената „Акта Таде“ от VI в. (опит да се обясни възникването на портрета от тогавашна гледна точка) за платното се използва думата „тетраполидон“, което означава „сгънато на четири“.120
Ако се сгъне дългата четири метра кърпа три пъти по средата, се получават четири пъти по две положения. Този формат — 110 см ширина и 54,5 см височина, показва изразително Христос.
Гореспоменатата константинополска празнична проповед разказа, че Абгар Укама наредил портретът със златна рамка да се окачи на градската порта на Едеса.
След смъртта на Абгар през 50 г. сл.н.е. управлявал синът му Ману V, след него седем години по-късно — вторият син на Абга Ману VI. Той се върнал към езичничеството и преследвал жестоко младата общност от Едеса. Тогава портретът изчезнал и петстотин години бил в неизвестност. Проповедта разказва по-нататък, че Агай, който по това време бил епископ на Едеса, спасил свещената реликва от враждебно настроения владетел, като я зазидал в една ниша над западната порта. Ману VI заповядал Агай да бъде убит по много жесток начин, което според някои автори се случило на 30 юли 57 г.
Първият, който съобщава за чудодейното възкръсване на портрета, е църковният историограф Евагриос през 593 г. Той датира събитието към май 544 г. Празничната проповед разказва, че картината е открита отново през VI в. и е същият портрет на Иисус, занесен от ученика му в Едеса. Според Уилсън платното било открито при възстановяването на града от катастрофалното наводнение през 525 г., когато по заповед на император Юстинини I била свалена градската порта. Картината без съмнение била идентифицирана като оригиналния портрет, подарен на цар Абгар. През 544 г. епископ Евлалиос писал, че намереният портрет е „несътворим от човешка ръка“ отпечатък, на гръцки „ахеиропойетон“.121 Преоткритата картина била внесена в „една голяма църква“ (катедралата „Света София“), където била съхранявана в заключен сребърен скрин. От този момент нататък платното започнало да се нарича „мандилион“, смятало се за толкова свещено и скъпоценно, че се показвало на публиката само на големи празници.
През 639 г. арабите завладели Едеса и взели със себе си картината. Богатият християнин Атанасиос от рода на Гмеите откупил платното и го скрил в криптата на една от многобройните църкви в града. Използваната за портрета дума „мандилион“ според повечето учени произхожда от арабското „мандил“ — шлейф, кърпа за ръце или нос.122 Аз обаче смятам за по-правдоподобно, че думата е във връзка със санскритския израз мангала, която означава кръг и представлява мистична кръгова диаграма. Мандалите са използувани предимно в тибетския будизъм и представят символично религиозния опит, осмислят определени духовни връзки и помагат за просветлението при медитация.
От VI в., след откриването на портрета в Едеса, иконопочитанието сред християнството получило невероятен подем. Същевременно имало и много други, несътворени от човешка ръка изображения на Христос, като напр. ахеиропойетите от Мемфис и Камулиана. Това развитие довело до бързо разпространение на портрета. До откриването на плащеницата Иисус бил рисуван по примера на античните философи или императори като учител на истината, като добър пастир или голобрад красив младеж, защото младостта се смятала за символ на божественото. Започналото почитание на мандалиона създало мода в рисуването, която удивително прилича на портрета от плащеницата. Иисус от сега нататък е рисуван най-често анфас с големи отворени очи под гъстите вежди, с дълга, чуплива, сресана на средата коса, брада от две части, много дълъг нос и напреднала възраст. Тази картина бързо се разпространила из целия християнски свят. На синода от Константинопол от 691–692 г. било наредено Христос да се изобразява само в „човешкия си вид“, допустими били само „верните портрети“. По същото време император Юстиниан II (685–695 и 705–711 г.) наредил за първи път да се изобрази портретът на Иисус върху монета. Макар че литературните предания не казват нищо за облика на Христос, от шести век той е рисуван винаги по един и същ начин, така че за наблюдателя да не остане съмнение за кого става дума. Учените изброяват 15 (според Уилсън), респ. 20 (Виньон, Вюншел)123 особености на портрета от плащеницата, които откриваме в картините след шести век.
123
P. Vignon: Le Saint Suaire de Turin devant la science, Parcheologie, I’histoire I’iconographie, la logique. Paris 1938; E. A. Wuenscheclass="underline" Self Portrait of Christ: The Holy Shround of Turin.. New York 1954; Wilson: a.a.O. Paul Maloney reduyiert die Vignon-Liste auf neun, die selbst der skeptischste Betrachter akzeptieren musse. P. Maloney: The Shroud of Turin: Traits and Pecularities of Image and Cloth Preserved in Historical Sources. Vortrag beim Internationalen Symposium „La Sindone е le icone“, Bologna, Mai 1989