От Х в. образът на Христос е разпространен във византийското сакрално изкуство. Многобройните изображения показват нарисувания без врат Иисус върху косо поставен правоъгълник, който е изплетен от мрежовидна структура от диагонални линии, като портретът изглежда изрязан в кръгъл отвор, форматът на това изображение отговаря точно на „трикратно сгънатата“ плащеница, освен това портрет, нарисуван в пейзажен формат, е чужд на изобразителното изкуство.
На лицето от плащеницата могат да се докажат поне 15 различни, неоспорими особености, които откриваме във византийските портрети на Иисус
1) Напречна ивица на челото. 2) и-образната форма или тристранният квадрат, с челото. 3) У-форма в основата на носа. 4) Втора У-форма вътре в двата изброени знака. 5) Повдигната лява вежда. 6) Подута дясна буза. 7) Подута лява буза. 8) Увеличена дясна ноздра. 9) Оток между носа и горната устна. 10) Силна линия под долната устна. 11) Неокосмена зона между устната и брадата. 12) Разделена брада. 13) Напречна бръмка на шията. 14) Силно подути, широко отворени очи. 15) Два свободни кичура, падащи от темето към челото
Уилсън смята, че картината от Едеса е автентичен първопортрет, който се е наложил в историята на изкуството.
През VIII в. движението на иконоборците под егидата на император Лъв III заело власт в Източната римска империя. Навсякъде били унищожавани религиозни картини и икони, но скритият от властващите в Едеса мандилион издържал и това изпитание. Шестдесет години по-късно официално било завършено с иконоборството. В Константинопол започнали опитите да се занесе скъпоценната картина в столицата на империята, което станало по времето на управлението на император Роман Лакапин (920–944 г.). През 942 г. императорът изпратил най-способния си мъж, пълководецът Куркуа, да донесе портрета на Христос. Скоро византийската армия обсадила град Едеса и поискала за пощадяването на града и връщането на 200 пленници предаването на мандилиона. За да спасят живота си, гражданите на Едеса се съгласили с това предложение и получили писмен имунитет на града от императора, както и 12 000 сребърни монети. Източниците говорят, че едесяните на два пъти се опитали да пробутат копие на плащеницата.
На 15.8.944 саванът най-после влязъл под овациите на гражданите в Константинопол, където бил съхраняван в течение на следващите два века в Желязната църква (предадените на фароската капела картини и платна очевидно са били копия). По време на предаването на мандилиона в Едеса или по пътя картината, изглежда, се извадила от рамката и станало ясно, че е надгробна плащеница. Във всеки случай архидяконът на Голямата църква в Константинопол Гри-горий прочел проповед, в която споменал за „…капките кръв, излезли от неговата страна“. Тук се намира доказателство за идентичността на мандалиона от Едеса и Туринската плащеница — ако раните от копието се виждат, това не може да бъде кърпа за пот. Тя трябва да произхожда от времето непосредствено след Разпятието.
В началото на XII в. в една проповед на папа Стефан III, държана през 769 г., бил вмъкнат пасаж, в който се казва, че Иисус, за да задоволи Абгар, положил тялото си върху бяла кърпа „върху която се изобразил великолепният образ на нашия Господ и цялото му тяло“.124
Подобни забележки откриваме и в историята на църквата на Виталис (около 1141 г.)125 и в началото на XII в. в творбата на Гервазий от Тилбъри „Otia imperialia“.126 По това време плащеницата редовно била показвана в цял размер в Константинопол. През 1203 г. френският кръстоносец Робер де Клари твърди, че видял в църквата на света Мария „… синдона, в който бил увит нашият Господ, който се показва всеки петък, така че да се види ясно фигурата на нашия Господ“.127