Загадъчният темплиер
Робер де Клари пристигнал в Константинопол като участник в Четвъртия кръстоносен поход. След дълга обсада през април 1204 г. кръстоносците плячкосали богатия град. Това, което им се сторило без стойност, било унищожавано. Много ценни неща обаче били отмъкнати с тях. Не се спирали дори пред съкровищата и свещените реликви на християнските църкви. Във водовъртежа на събитията плащеницата изчезнала по неизвестен начин, за да се появи 150 години по-късно в имението на рода Де Шарни, където е показана за първи път.128 Има многобройни, отчасти фантастични спекулации за това, как е изчезнало платното от Константинопол и попаднало във Франция. Тъй като плащеницата била изчезнала за повече от 100 години, най-вероятно е през цялото време да се намирала при един и същи собственик, може би група в близка връзка с кръстоносците, достатъчно богата, за да не продава реликвата, отговаряща за сигурността и запазването на тайната. Тази група имала мотив за кражбата на плащеницата и стояла в близка връзка със семейството Де Шарни.
„Братството на бедните рицари на Христос“, наричани още „темплиери“, е основано през 1119 г. от група кръстоносци. Освен класическите измислици за бедността, покорството и набожността темплиерите си приписали защитата на хаджиите в Светите земи и борбата срещу мюсюлманите. Орденът бързо станал извънредно могъщ и влиятелен. В края на XIII в. се засилили слуховете, че темплиерите при тайните си срещи се молят на мистериозен „идол“. Според разказите от онова време и протоколите на разпитите на инквизицията „идолът“ бил картина „върху плоча“ с „много бледо и безцветно изображение“ на човешка глава „с разделена брада, каквато носят темплиерите“. В идола монасите от ордена виждали „неприкритото лице на Господ“. В някои селища на темплиерите се съхранявали копия на идола. Подобно копие е открито през 1951 г. в едно бивше владение на ордена в Темпълком (Съмърсет, Англия). Идолът в детайли прилича на изображението от мандалиона! Съвсем очевидно темплиерите притежавали плащеницата и в центъра на култа си поставили изображението. Но как са успели да отвлекат незабелязано плащеницата от Костантинопол на запад? Елмар Р. Грубер откри път за решаване на този исторически пъзел.
Темплиерите не участвували в превземането на Константинопол, тъй като това противоречало на убежденията им, но веднага след превземането на града се отправили натам с тайна мисия. От разбойническите набези на кръстоносците се отървали само Вуколеят и Железните палати, тъй като веднага след атаката били завзети от водачите и намиращите се там богатства и реликви на висши светски и духовни санове били спасени. През май 1204 г. граф Балдуин IX Фландърски били коронясай за латински император на Византия под името Балдуин I. За пренасянето на тази вест до папа Инокентий III новият император избрал магистъра на темплиерите в Ломбардия — брат Барош. Той успял да убеди Балдуин I да отнесе плащеницата от Желязната църква и да я подари на Ватикана, за да си осигури благоразположението на папата. От страх от възможни безредици сред гръцкото население мисията останала тайна.
Брат Барош пристигнал в Рим с тежко натоварен кораб. Преди пелопонеския бряг корабът бил нападнат и разграбен от шест генуезки галери.129 Неизвестно защо пиратите пощадили кораба и екипажа — пленените кораби обикновено били закарвани в Генуа — така че брат Барош незабелязано пристигнал в Рим през есента на 1204 г. и предал на папа Инокентий III писмото на Балдуин. Възможно е темплиерите да са направили тайна сделка с генуезците да ограбят съкровищата на кораба и пощадят екипажа, кораба и „ненужната“ древна кърпа. Възможно е Барош да е свалил платното от борда по време на някое междинно спиране — темплиерите имали селища на Пелопонес — и след това да се е оставил да бъде ограбен от генуезците. Плащеницата изчезнала и папата заплашил с писмо от 12.11.1204 г. генуезците с була, ако не върнат веднага ограбените реликви.130
Извънредно неудобното за папата и император Балдуин положение скоро след това било замазано. Плащеницата „изчезнала“ по мистериозен начин.
През 1307 г. Филип Прекрасни използвал освен другите обвинения — хомосексуалност, връзка с мюсюлмани и с унищожените преди 100 години катари — и слуховете за подстрекателския култ към идола на темплиерите, за да ги изтреби и да си присвои невероятните богатства на ордена.
През март 1314 г. в Париж били изгорени на клада заради вещерство последните двама висши членове на ордена, макар че до последния момент те признавали християнството и твърдели, че са невинни. Единият бил великият майстор на ордена Жак де Моле, другият бил майсторът на Нормандия Жофри де Шарни. Въпреки интензивното издирване, преследвачите не могли никъде да намерят „идола“ на темплиерите.
128
В Рим, Генуа и Париж по това време били показвани мандалиони, които всички до един са копия и никой от тях не претендира за оригиналност. Тъй нареченият стенопис на Вероника е подобна фалшификация, чието име произлиза от „Vera Icona“ (истинска картина) — латинският еквивалент на мандилиона.