Няколко години по-късно плащеницата се появила отново, и то в имението на някой си Жофри де Шарни131, който според генеалогичните изследвания бил племенник на едноименния кръстоносец, но нямал връзка с темплиерите. Вероятно висшите власти на темплиерите решили да скрият плащеницата от преследванията на Филип Прекрасни при неподозирания роднина на Жофри де Шарни (темплиера). Това обяснява защо семейството Де Шарни не могло да даде отговор как е получило плащеницата, обвинено от епископите Анри де Поатие и Пиер д’Аркиз от Трой, че на едно представяне в църквата на Лири представило фалшификат. Макар че епископите никога не са виждали плащеницата, те винаги се противели на публичното показване на реликвата. След някои интриги срещу семейството Маргарита де Шарни успяла да я изнесе от страната и я предала на набожния херцог Лудвиг Савойски, като получила богато възнаграждение за „ценната услуга“.
По-нататъшната история на плащеницата132 е добре известна и може да се разкаже накратко. През 1502 г. била оставенав капелата на двореца Де Шарни, където през 1532 г. едва не станала жертва на пожар, чиито следи и днес се виждат ясно. През 1578 г. била занесена в Турин, където престояла четири века в семейното имение на Савоите, докато не била завещана на Светия престол от Умберто II Савойски на 18.3.1983 г. Две седмици преди това папа Йоан Павел II заминал лично за лисабонското имение на бившия монарх, за да уговори Умберто да даде плащеницата на Ватикана.
Научното изследване на плащеницата
По повод на петдесетгодишнината на италианското кралство плащеницата била показана на обществеността през 1898 г. На фотолюбителя Секондо Пиа била дадена възможност да я фотографира за първи път в световната история. След няколко опита Пиа успял да направи годна за употреба фотография. Когато проявил в лабораторията си осветената стъклена плака, направил сензационно откритие: само негативът давал естествено въздействащо изображение на картината. С обръщането на осветеността изображението върху плащеницата показвало впечатляващия образ на Иисус, който познаваме. Само петната от кръв правят изключение. На негатива те са като светли петна, което опровергава твърдението, че изображението е рисувано от художник. Такова изобразяване от ръката на художник не може да бъде направено и с най-модерна техника. Негативната снимка на Пиа става изходен пункт за днешната дискусия за истинността на платното.
По-новите фотографии на Джузепе Енри от 1931 г. потвърждават, че нищо не говори за работата на художник. По платното не се намират нито боя, нито следи от четка и контурни линии. Картината на тялото постепенно се губи в плащеницата и не могат да се открият ясни контури. Тези по-нови и по-точни фотографии водят до редица нови открития:
1. Изобразеното тяло не е облечено, както са били измъчвани и екзекутирани престъпниците по римския закон. Художественото изображение на напълно голия Иисус е напълно немислимо и представлява непростимо богохулство.
2. Очевидно става дума за портрет на разпънат на кръст, който е прикован към кръста, а не е привързан с кожени ремъци, както било обичайно. Това не е доказателство, че става дума наистина за Иисус, защото разпъванията са били многобройни. Тъй като тази нечовешка екзекуция била отменена от първия християнски император Константин, би следвало кърпата да е отпреди 330 г.
3. Подстрижката и брадата на изобразения не се срещат никъде другаде в Римската империя извън Палестина.
Дължината на косите и пътят в средата водят до извода, че става дума за член на общността на назаряните.
4. На плащеницата безупречно се виждат шест от описаните в евангелията спирки по пътя към Голгота. Лекарите специалисти потвърждават силно подпухване под едното око и други повърхностни рани по лицето, причинени очевидно от тежките удари на войниците.
5. Ясно се виждат малки ивици по целия гръб и на някои места на предната част на тялото. Виждат се повече от деветдесет подобни рани, така че не само може да се види колко много удари са нанесени по време на бичуването, но и че е използван т.нар. римски бич. Този специален бич бил от три кожени ремъка, на чийто край били завързвани сачми от олово или кости.
131
132
За повече подробности за вълнуващата история на плащеницата виж Kersten/Graber: а. а. О.