6. От това, че раните от бича в областта на раменете очевидно са били зацапани от тежък товар, може да се види третата спирка — екзекутираният наистина е носел напречна греда на кръст.
7. Четвъртата видима спирка са нерегулярните петна от кръв по челото и на задната част на главата, който говорят за трънен венец. Всъщност това не бил трънен венец, както се представя от иконографите, а покриващ цялата глава капак, каквито са били короните в Близкия изток по това време, фалшификаторът в този случай би се подлъгал от общоизвестната форма на трънения венец.
8. Приковаването към кръста като пета спирка ясно се вижда от кръвотечението по ръцете и краката. По начина на течение на по-големите потоци лесно може да се изчисли, че ръцете са били разпънати под ъгъл 55–65° спрямо вертикалата. Докато художниците и иконописците винаги изхождат от това, че пироните са забити през дланите, кръвотеченията върху плащеницата показват, че в действителност пробити са били основите на китките. Опитите на френския хирург Барбет показаха, че дланите не могат да издържат телесно тегло, по-голямо от 40 кг. Биха се разкъсали, ако през дланите към кръста се прикове тялото на възрастен човек. На кой фалшификатор е било известно това?
9. Като последна спирка се разпознава 4,5-сантиметрова рана на дясната страна между петото и шестото ребро. От тази рана е изтекла относително много кръв, което потвърждава разказа на Йоан, че римският воин, след като пробол Иисус с копието, от раната веднага изтекли „кръв и вода“.
10. Бедрото и подбедрицата не показват големи рани, това говори, че краката наистина не са били счупени.
Тези следи, съвпадащи с евангелските текстове, доказват, че това не е случаен престъпник. Йезуитът историк Търстън, убеден, че плащеницата е фалшификация, пише: „Ако това не е образът на Христос, то е рисувано изключително прецизно и снепозната техника. При никое друго лице от съществуването на света тези подробности не могат да се верифицират.“133
По-точни изследвания с най-модерна научна апаратура биха били възможни, когато се образува комисия, която да се посвети на научното изучаване на надгробната плащеница. През 1969 г. туринският кардинал Пелегрино избрал висши духовници и специалисти, които получили разрешение да изследват систематично плащеницата. В началото това била малка група от единадесет специалисти, която се занимавала с платното, но впоследствие то било изучавано от цели институти и университети, чак до американската космическа агенция NASA.
Дотогава изследванията се позоваваха само на снимки, но през 1969 г. за първи път можело плашеницата да се изследва цели два дни. Забележително е, че комисията и дейността й били напълно секретни. Едва през 1976 г. са оповестени имената на членовете. Резултатите от тази първа експедиция били много жалки — освен изготвянето на цветни снимки били разгледани под микроскоп някои части от плата, отчасти осветявани с ултравиолетова и инфрачервена светлина. Заключителният доклад препоръчал за по-нататъшно изследване редица научни опити и вземането на малки проби.
Умберто II Савойски, тогава все още законен собственик на плащеницата, се съгласил с исканията на учените. През 1973 г. тя била целенасочено и планомерно изследвана в продължение натри дни. След това е показана на милионната публика в едно телевизионно предаване, в което се изказал папа Павел VI.
Наистина ли Христос е бил погребан жив?
През петдесетте години немският изследовател на плащеницата Ханс Набер (също Курт Берна, Джон Ребан) привлича вниманието върху себе си с многобройните сензационни публикации. Хипотезите му доказват, че плащеницата дава доказателство за това, че Иисус при снемането от кръста не е бил мъртъв, тъй като трупът не може да кърви така, както се вижда от петната кръв по плата.134
Христос му се появил през 1947 г. и му възложил да даде на света доказателство, че се намирал в уж мъртво състояние, един вид кома, от която излязъл след три дни. Публикуването на изследванията и снимките на плащеницата дали възможност на Набер да докаже теориите си. Той успял да намери няколко специалисти, които да обосноват научно възгледите му. От самосебе си се разбира, че подобни тези не могат да се приемат от представителите на догматичното църковно учение. Един ден, когато Ватиканът под давлението на публикациите в пресата бил принуден да даде официални обяснения, Набер получил писмо от анонимен член на римската курия, в което пишело, че не трябва да се учи, от една страна, че Иисус е умрял на кръста заради Спасението на човечеството, а, от друга, да се почита една плащеница, в която никога не е поставян мъртвец. Необходимо било да се намери радикално и окончателно решение.