Глава VIII
„Смърт“ и „възкресение“
Две погребения в Евангелието на Йоан
Да се пренесем още веднъж в онези драматични часове на Разпети петък, когато Христос бил прикован към кръста и погребан светкавично същия ден.
Историята на разпятието ни е известна от синоптичните евангелия, това на Йоан, и от някои апокрифни текстове. Ако се прочетат паралелно евангелските текстове, наред със съвпаденията ще се открият редица разлики, които не дават еднозначна и непротиворечива картина на събитията. Евангелието на Йоан показва най-голяма самостоятелност спрямо трите други текста. Трите евангелия, на Матей, Марко и Лука, са наречени синоптични („подредените“), защото последователно могат да бъдат сравнявани в многото съвпадения — обстоятелство, което говори, че имат един и същи източник. Йоан не се вписва в това сравнение. Макар че текстът от евангелието да е написан в края на първи век в Ефес, той се смята за най-автентичен от четирите канонични. В него намираме епизоди, които не се срещат в другите текстове, като например сватбата в Кана, разговорът с Никодим или възкресението на Лазар. Детайлните и исторически верните географски описания (особено на Йерусалим преди земетресението през 66 г.) допускат заключението, че самият „Йоан“, респ. информаторът, който се крие зад автора, е бил по тези места по времето на Иисус. Очевидният мистичен и гностичен дух на разказа и непосредствената близост до Христос говорят, че Йоан е не само най-добрият свидетел на събитията, но и е добре запознат с учението на учителя си.136
(Тук приведените размишления се основават предимно на изследванията на Елмар Р. Грубер.)
Евангелието на Йоан се чете като разказ на свидетел. Докато синоптиците се ограничават да установят, че погребението на Иисус било по еврейската традиция, Йоан се опитва да опише гробополагането в перспективата на преживяното лично от него или от описано от първа ръка намиране на савана в Възкресната неделя. Италианският професор по литература Джино Заниното доказва това предположение в брилянтен филологически анализ и даже прави смелото заключение, че в Йоан вижда очевидец на „възкресението“.
В центъра на евангелието се намира една история, около която се върти целият текст. Това разказът за възкресението на Лазар (Йоан 11:1–45). Епизодът не се среща в н и кое от другите канонични евангелия. Изглежда, че в първоначалния вариант на Евангелието на Марко е бил включен, но след това отстранен очевидно по настояване на Климент Александрийски.137 Историята на Лазар е интересна затова, защото Йоан дава подробно описание на погребалните ритуали по негово време. Макар че разказът на много места е двусмислен и дава повод за много интерпретации, става ясно, че Лазар наистина е бил „мъртъв“. Лазар е изобразен превързан с бинтове за ръцете и краката — използвана е гръцката дума каириаи. Тук срещаме първия проблем с превода — как да разбираме „завързан за ръцете и краката“? Не е известно евреите да са завързвали крайниците на мъртъвците, освен може би по време на пътя до гроба.138 Изразът каириаи обозначава дълги ленени бинтове, които очевидно увиват цялото тяло От текста не трябва да се разбира, че Лазар е бил завързан само около ръцете и стъпалата, а че цялото тяло е било свързано с бинтовете. Ако краката на Лазар са били завързани стегнато, не е ясно как по заповед на Иисус би могъл да стане от ковчега (Йоан 11:44). Между другото големият гръцки късноантичен епик Нонос използва в парафразата си на Евангелието на Йоан същия израз, за да представи, че Лазар е бил обинтован от главата до краката.
За описанието на кърпите, с които Иисус е бил увит в гроба, Йоан използва друг израз — отониа, който не се свързва с определена част от тялото. Отониа обаче не са в никакъв случай превръзки, а „кърпи“.
Главата на Лазар била „превързана“ с тъй наречения судариум (перидедеменос). Сещаме се за превръзката на челюстта, която се използва и в наше време, за да не падне долната челюст на мъртвия.
За погребението на Иисус Йоан също използва други думи. Главата на Христос не е превързана, а по-скоро увита (ентетеилогменон). Нещо повече, той ясно споменава, че кърпата била положена върху/през главата (епи тес кефалес), може би за да изключи другите възможности, по-специално тези за увиването. В синдологичната литература, напр. при Барбет, Булст или Кърър-Бригс, винаги изплува представата, че образът върху плащеницата показва превръзка на челюстта.139 В действителност няма и следа от подобна превръзка. Ако е имало такава, тя би трябвало поне да притиска към главата косите отстрани и брадата.
136
137
H. Lincoln/M. Baigent/R. Leigh: DerHeilige Graal und seine Erben. Bergish Gladbach 1984, S. 287 ff
139
P. Barbeclass="underline" Die Passion Jesu Christi in der Sicht eines Chirurgen. Karlsruhe 1953; W. Bulst/J. Pfeiffer: Das Turiner Grabtuch und das Chrisrusbild. Frankfurt 1987, S. 87 f.; N. Currer-Briggs: The Holy Grail and the Shroud of Christ. Maulden 1984, S. 16