От тези описания получаваме впечатлението, че авторът на Евангелието на Йоан иска да създаде противоречие между погребенията на Лазар и Иисус, като за почти еднакви случки използва различни думи. На тези, които ще го четат внимателно, иска да даде ясно указание, че имаме работа с две фундаментално различни събития. Събуждането на Лазар трябва да обясни факта, че става дума за събитие след пълното погребение на мъртвеца. В случая на Иисус всичко обаче говори за това, че нямаме работа с обикновено погребение.
В гроба Господен
Да разгледаме другите различия. Лазар, както се разказва, излязъл от гроба сам (екселтен). Излязъл и тогава бил освободен от превръзките, за да може да се движи. Типичният еврейски гроб се състоял от изкопана в скала камера, в която под прав ъгъл в зависимост от нуждите били изкопавани каминоподобни ниши (кок, мн.ч. кокикум) с размери 50 см ширина, 80 см височина и 200 см дълбочина. В нишите били вкарвани мъртъвците в зависимост от ръста им. От описанието може да се заключи, че погребението на Лазар без съмнение е окончателно.
Погребението на Иисус е описано по съвсем друг начин. Иисус не е положен в гробна ниша, а е поставен на маса. На сутринта на „възкресението“ Мария-Магдалена вижда „ангелите“, „единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.“ (Йоан 20:12) От това следва, че Иисус не е бил положен в кок, тъй като тогава никой не би могъл да седи в краката му.
Някои даже предполагат, че Иисус бил погребан в т.нар. аркосолен гроб — изсечен в страничната стена на гробницата свод над скална банка или над корито. В този случай „ангелите“ биха могли да седят в двата края на гроба. Аркосолните гробове обаче възникнали по време на ранния византийски период, т.е. около двеста години след гробопо-лагането на Иисус. Преди това имало къс период на късноримски дълги гробове. Обичайните за времето на Христос гробни съоръжения не са били коким и очевидно гробът, в който е положен Спасителят, е от подобен тип. Коким се получават посредством вход под повърхността на земята, който често бил затварян с камък. Той се състоял от голямо вътрешно помещение, в чиито стени са издълбани няколко кокими за телата. В средата на вътрешното помещение се намирала квадратна дупка, която служела за помийна яма. По дължината на ръба на пещерата, който бил на нивото на входовете на гробните дупки, се поставяли умрелите, за да ги умият и помажат. В нишите били поставяни лампи.
Погребението на мъртъвци не отговаря на еврейския закон, но в тези пещерни структури светлината била необходимо осветление и през деня.140
Йоан ни учи, че любимият ученик изтичал до гроба (20:5) „и като надникна, видя, че повивките стоят“. Мария-Магдалена „надникна в гроба“ (20:11) и видяла двамата „ангели“ на мястото, където е лежал Иисус. Тези твърдения водят до два извода.
Първо, често показваната реконструкция на гроба на Христос от брат Хю Винсънт навярно е грешна. В нея Иисус лежи в аркосолна гробница в задна гробна камера, до която се стига след една, намираща се пред нея. Напълно невъзможно е да се види само с поглеждаме от входа мястото, където е лежал Иисус. От друга страна тези твърдения подсилват предположението, че Иисус не е бил погребан напълно. Ако е лежал в кок, мястото не може да се види от входа. Поради много ниския вход светлината пада само до средата на гробницата. Наистина там е могло да лежи тялото на Иисус. Той следователно е бил положен на края на централната яма на гробната камера, но в никакъв случай не е бил напъхван в гробна ниша.
Да разгледаме по-подробно гръцкия текст на Евнгелието на Йоан: „Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха (едесан) в повивки (отониоис) с благовонията (метон тон аароматион), като по обичая си иудеите погребват (ентафиазеин).“
Интерпретацията на този текст е създавала трудности на редица тълкуватели. Глаголът део, който се използва във формата едесан, означава превързвам. Обикновено обаче се превързва с тъкана превръзка (спаргана, кеириаи), с връзки (десмои) или с кожени ленти, но не и с кърпи. Савио заобикаля проблема, като превежда „део“, в значението „повивам“.141
У Марко (15:46) вместо него срещаме глагола енеилео като ударение, че Иисус не е бил увит с една кърпа, а че тялото му е било здраво опаковано. Въпреки това не трябва да мислим, че тялото е било превързано по египетският начин на превързване на мумии, защото тогава трябва да се е използвал изразът катеилисимо. Енеилео се среща в литературата във връзка с определен начин на приготвяне на ястия, които предварително се увиват в смокинови листа.142 Очевидно тази дума е предпочетена във връзка с обличането на тялото Иисусово, за да изобрази плътното (влажното?) опаковане с разтворените в кърпата ароматични вещества.
140
P. G. Bagatti/J. T. Milk: Gli scavi del „Dominus flevit“. La necropoli del periodico Romano. Jerusalem 1958
142
G. Zaninotto: GV20:1–8. Giovanni testimone oculare dellarisurrezione di Gesu? Sindon, 1, 1989, S. 148. В тази връзка е интересен текстът от Acta Philippi (14:3), в който се казва: „Филип помолил да се зарови в папирусови листа, а да не използуват ленена кърпа, за да не се сравнява с Христос, който бил повит със синдон.“